Две беди: Паническо разстройство и депресия
В клиничната практика паническо разстройство и депресия често вървят ръка за ръка.
Паника
Паническо разстройство е синдром, който включва вегетативни, емоционални и психологически симптоми. Манифестира се посредством панически пристъпи. При тях внезапно настъпва силен страх за здравето и живота, придружен от сърцебиене, задух, изпотяване и замайване.
Депресия
Депресията е психично разстройство, при което в различна степен е потиснато настроението, намалена е активността и е орязано желанието да се правят нещата от живота.
Коморбидност
Коморбидност е състояние, при което две заболявания протичат заедно. За съжаление, комбинацията на паники и депресия се среща често, като всяко от разстройствата усложнява протичането на другото. Водещо при всички положения е паническото разстройство.
Причините за това са няколко. Независимо,че паническото разстройство спада към тревожните, а депресията е част от разстройствата на емоциите, тяхната комбинация е закономерна.
Когато човек получава паник атака всеки ден, това ограничава неговото функциониране:
- В професионално отношение има по-ниска концентрация; налице е често отсъствие от работа по здравословни причини;
- При интимните отношения страда възможността да се създаде адекватна връзка и липсват ресурсите да се поддържат партньорски отношения;
- Социалната ситуация върви към изключване на индивида от културните и обществените дейности. Излизането от дома, особено без придружител, се превръща в проблем;
- В личен план постоянният страх от паник атака и опасенията за здравословното състояние постепенно превръщат страдащия в непълноценен човек.
Цялата палитра от симптоми обуславя комплексно потиснатото настроение, често придружено с висока раздразнителност. Страхът от болести (хипохондрия) води до друга типично депресивна черта – усещането за безнадеждност, отчаяние и обреченост.
Ограничаването на дейността само в рамките на познатите и обичайни занимания е много близо до типичната за депресия невъзможност и нежелание за активност.
Зависимостта на хората с панически атаки от придружител разкриват и друга депресивна убеденост – че не стават за нищо.
Нежеланието да се поемат излишни рискове намалява сексуалното общуване, а тревогите и кошмарите разстройват съня и храненето. Подобно увреждане на естествените влечения се наблюдава и при депресивни епизоди.
Благоприятното повлияване на паническите пристъпи от антидепресанти е и вследствие от намаляване на депресивната симптоматика. Медикаментозното лечение може да забави, но не може да спре пропадането на пациентите в блатото паническо разстройство – депресия. При подобна комбинация психотерапевтичното повлияване е по-сложно и поставя на изпитание и пациента, и специалиста – трябва едновременно да се работи и по паниката, и по депресията.
