Панически атаки и връзки – как се отразява паническото разстройство на партньорските взаимотношения
Много често на това да страда един човек от паник атаки се гледа като чисто негов личен проблем. Проблем, който трябва сам да реши. Решението да е с дълготраен ефект и което да определи степента на справяне с живота. Всичко това, разбира се, звучащо безкрайно несвързано и неразбираемо стои скрито, тъй като и самите панически пристъпи се държат скрити в тайна. Какво причиняват обаче системните панически атаки на една връзка? Следват мислите и преживяванията:
Предстои ми паническа атака
– Неделя срещу понеделник. Предстои важна седмица. Има толкова много неща, които са обещани за тази седмица. Толкова много уговорки. Но само една е важна наистина за нашия живот. Ще гледаме апартамент. Заедно. Обещали сме си го от месеци, че ще е нещо ново и наше. След последната препирня отпреди три седмици обеща, че ще е сега. Това е момента отлаган откакто се решихме, че ще сме заедно.
– А дали не се съгласи, защото го заплаших? – казва едно малко гласче на съмнение.
– Млък. Сега е важен момент – заглуши го тя.
Ето как е започнало всичко. На пръв поглед важен момент или повратна точка за една връзка е на път да се случи.
Полето на паническия пристъп
– Ето го пристига. Ще ходим на огледи. Нямам вече търпение. Това е. Но защо не е така щастлив, както аз се чувствам? – мисли тя.
– А дали не се съгласи, защото го заплаших? – казва едно гласче на съмнение докато сърцето прескача.
– Млък. Сега е важен момент – мисли тя докато и се потят дланите.
– Умърлушен е. Раменете не са така изправени. Мрачен поглед. Какво става? – продължават разсъжденията и.
– А дали не се съгласи, защото го заплаших? – казва един глас на съмнение.
– Млък. Сега е важен момент – заявява тя, докато се чуди дали само и се струва, че изведнъж беше станало толкова топло, или е от плиткото и дишане.
– Здравей, готов ли си за огледи? – почти потреперва гласа на последната и дума.
Последва кратко мълчание.
– Нещо не е наред – усъмни се тя.
– А дали…. – отново съмнението се обажда.
– МЛЪК – изсъска наум тя.
– А дали не се съгласи, защото го заплаших? – казва ГЛАС на съмнение.
– Знам, какво говорихме, но аз не мога да се насиля да ходя по огледи, когато имам собствено жилище, в което можем да живеем чудесно и да … – споделя той.
Казаното от него не е чуто понеже шумът на собственото и сърцебиене заглушава всички външни звуци.
– А дали не се съгласи, защото го заплаших? – същият глас на съмнение – който се оказа гласът на реалността.
Кулминацията на паниката
– Ами сега? – сякаш вълна от тремор преминама през тялото и.
– Аз заплаших тогава, а сега го изпускам – дишането и се учестява.
– Защо не ме послуша? – запита сама себе си тя и втора вълна я обля последвана от болка в гърдите. Лавината вече няма спиране.
– Аз искам да е както казах, но така ще трябва да изпълня, каквото заплаших – помисли тя като усети, че трябва още въздух, защото сякаш свършва.
– Сега трябва да кажа и изпълня присъдата на собствените си думи – последва я главозамайване и усилващото се гадене.
Тези три минути и изглеждат сякаш са минали часове. Като за финал всички тези преживявания кулминират в прикрит бърз бяг към близката тоалетна за освобождаване на стомашното съдържание.
Последствията от този пристъп
Пет до десет минути по-късно срещата между двамата партньори се възобновява.
– Какво ще правя? – три пъти прокънтя в съзнанието и.
А реалността е тук и очите на паниката срещат очите на загриженост, уплаха и тревога. Успокоението бавно настъпва, защото там не стои отхвърляне или гняв … поне този път се размина.
“Как да продължа?” е ехото на току-що отминалана паническа атака. И наистина как се продължава, след като от всеки разговор с партньора се крие потенциалната заплаха на среща с реалността, която не е една и съща за двамата.
Дали подкрепата отвън ще проработи?
