Много често агорафобията се проявява в следствие на панически пристъпи
За разлика от другите специфични фобии (от високо, тъмно, змии и др.), този вид фобии рядко се проявява самостоятелно като единствен симптом. Някои автори дори подкрепят становището, че агорафобията е основен компонент на паническото разстройство. В началото нейните признаци често остават незабелязани или се неглижират. Пациентите разбират, че са я развили когато не могат да излязат от домовете си.
1. Отбягващо поведение
То може да се появи в опит да се избегнат ситуации, в които човек е получавал панически атаки. Не винаги това е възможно, защото с влошването на състоянието симптомите обхващат все повече сфери от живота. Това може да доведе до избягване дори на ситуации, които се смятат за потенциално стресогенни. В крайна сметка, пациентът остава затворен в къщи и не си позволява да прави нищо, което може да провокира пристъп.
2. Ограничаване на социалните контакти
Комуникацията с други хора може да е напрягаща и да провокира тревожни състояния. Често се изисква човек да излезе извън дома си и да премине през места и ситуации, в които може да го връхлети паническа атака. Пред тази перспектива много пациенти решават да не си го причиняват и да останат в къщи. Те съзнават, че така губят социални контакти и шанса да завържат нови става още по-малък. Страхът обаче се оказва по-силен от сремежа към социализация.
3. Скорошно стресогенно събитие
Когато човек е преживял скорошна загуба (последните 1-2 месеца) или житейска трудност би могъл да е по-чувствителен към стрес и да отключи агорафобия като механизъм за справяне със ситуацията.
4. Вторични ползи от болестта
Те не се забелязват от пациентите, а са видими за техните близки и за специалистите в областта на психичното здраве. Влошена паническа атака и появила се агорафобия, могат да предпазят страдащия от поемането на големи отговорности или от влизането в определени житейски роли, които не са овладяни. Често се използва и с манипулативен характер, за да се накарат близките да правят неща за болния, защото той е неспособен поради болестта си.
Пример: Студент, чиито родители се налага да го издържат, защото той трудно излиза навън заради агорафобията си. Ползата на “страдащия“ е, че не му се налага да работи докато учи висшето си образование.
5. Липса на психически ресурс за справяне с актуалната ситуация
Когато личността е поставена пред предизвикателство, което изисква стратегии за справяне, които не са овладяни. Може да се появи и при продължителен стрес и претоварване с ангажименти.
Пример: Служител, който не може да отказва на шефа си, в резултат на което се претоварва с непосилни за него задачи. В дългосрочен план този работник може да развие панически атаки, които да прерастнат в Агорафобия. Разултатът от това ще е човека да спре да ходи на работа, защото Агорафобията му пречи.
Агорафобията е едно от най-тежко инвалидизиращите психически разстройства
Тя може да продължи десетилетия и да ограби живота на пациента до пълно социално деградиране. Важно е човек да реагира на първите признаци и да потърси помощ от специалист. Днес това е възможно дори онлайн. Колкото по-рано се случи това, толкова по-добре протича лечението.
Автор: Анри Ташков
