Една майка седи на пейката в парка. Бебето плаче неудържимо вече няколко минути, а тя го люлее с несигурни движения. Усмивката ѝ е залепена като маска, но в гърдите ѝ всичко се свива. Потта се стича по гърба ѝ, дланите ѝ са ледени. Някой я поглежда с укор. Чува коментар с неодобрителен тон. Сърцето ѝ забива още по-силно. „Срам ме е. Всички ме гледат. Не мога да дишам. Ще припадна. Не съм добра майка.“ Паниката не идва внезапно — тя е била там през цялото време, но сега вече няма къде да се скрие.
Паническите атаки в майчинството: често срещани, но и често премълчавани
Все повече жени преживяват паник атаки след раждане или в първите години от майчинството. Темата обаче рядко намира място в публичния разговор. Вместо разбиране, майките често се сблъскват с неразбиране, осъждане или „съвети“ от непоискан тип, което само засилва чувството за изолация и вина. Паник атаките при майки са израз на претоварване. Появяват се, когато телата и умовете на жените, поставени под постоянен натиск.
Майчината вина: тиха, но безмилостна
Една от най-силните емоции, които повишават тревожността при майките, е вина. Вина, че не изпитват само щастие. Че се уморяват. Че имат нужда от време за себе си. Че детето плаче, а те не знаят какво да направят. Тази вина не е само вътрешно породена — тя се формира и отвън. От културни очаквания, идеализирани образи, съревнование в социалните мрежи. От разбирания, че една „истинска“ майка трябва да е винаги търпелива, всеотдайна, спокойна и безгрешна. Всяко отклонение от този мит се преживява като провал.
Психичното напрежение при майките: невидим товар с тежки последствия
Освен грижата за детето, от жените се очаква да поемат и огромна част от организационната, емоционална и логистична отговорност за семейството. Това включва не само планирането на ежедневието, но и непрестанното внимание: какво предстои, какво липсва, какво трябва да се направи. Постоянната тревожност, че не се справят, често се натрупва без изход, докато избухне под формата на паник атака – усещане за задушаване, сърцебиене, замайване, чувство за загуба на контрол. И когато това се случи, много майки започват още повече да се срамуват и самообвиняват, вместо да потърсят помощ.
„Силната майка“: културният образ, който изтощава
В нашата култура майката често е представяна като жена, която „може всичко“. Тя трябва да се справя без оплакване, да бъде винаги подготвена, да не си позволява слабост. Този образ на „силната майка“ създава натиск, който изключва реалността на тревожността, умората и страха. Когато майка преживява паник атака, тя се бори и с вината. С усещането, че не отговаря на очакванията. Че е „недостатъчна“. Това е още една форма на изолация, която прави тревожността по-силна и по-страшна.
Какво може да помогне при паник атаки по време на майчинство?
- Приемане и разбиране – да осъзнаеш, че не си сама, че това, което чувстваш, е реално и споделено от много други жени.
- Професионална подкрепа – психологическа и социална, ефективна при паник атаки.
- Разговор с близки – партньор, родители, приятели – ако могат да я изслушат, без да я съдят.
- Достъп до почивка – дори кратките моменти на лично време могат значително да подобрят нещата.
- Взаимопомощ – разговори с други родители, които също имат трудности, споделяне на грижите за децата.
Паник атаките не правят една майка „лоша“
Нужно е да променим начина, по който говорим за психичното здраве в майчинството. Паник атаките при майки не са знак за некадърност или провал. Те са знак, че условията, в които майките отглеждат децата си, често са непосилни, че подкрепата е недостатъчна, а очакванията – нереалистично високи.
Да осъзнаем това, да го обсъждаме и да търсим решения е първата крачка към реална промяна. Не само за всяка отделна жена, но и за обществото ни.
За паническите атаки и тревожността, свързани с майчинството прочетете тук и тук.
Литература за родители
Долто, Ф. (2012). Когато се появи детето. ИК „Колибри”.
Долто, Ф. (2024). Основни етапи на детството. ИК „Колибри”.
