Добавим ли паник атака към нормалния процес на раждане всичко става сложно. Не във физиологичен или анатомичен план. Там всичко е наред. Страшно става в психологическото преживяване на събитието. Ще пропуснем дебатите около това, дали нормалното раждане или оперативното е по-добре за страдащите от паник атаки. Смятаме да отговорим на често задаваните, в терапевтичните ни практики, въпроси, свързани със самото раждане. И да изясним какво трябва да се прави, за да премине то гладко.
Паник атака е синдром, който се проявява в хода на паническото разстройство
Протича със соматични симптоми – стягане в гърдите, задушаване, сърцебиене и емоционални такива – тревожност и страх от умиране или полудяване. Нововъзникнал панически пристъп рядко се отключва по време на самата бременност. Обичайно имаме анамнеза за проблема преди забременяването. Във всеки случай на поява на подобни симптоми следва да се потърси медицинска помощ за коректно изясняване на случая.
Нека бъдем категорични – никоя паник атака не застрашава живота и здравето на жената и бебето при раждане. Това не ѝ пречи да нарушава сериозно психологическия покой на бременната.
След като е преминала по-голямата част от бременноста и се върви към подготовка за раждане, на преден план излизат страховете и колебанията около естественото раждане. В съвременната АГ практика се предоставя избор на родилката – къде и кой да води раждането. Все още обичайното предписание е това да се случва в болнично заведение. Спряли сме се и на естествено раждане. Това са ясните неща.
Има въпроси, на които можем да отговорим, за да намалим тревожността преди постъпване в болницата. Те, например, могат да са около започването на самото раждане.
Не е ясно кога точно ще започне. Да, терминът е ориентировъчен момент, но това е процес, за който науката все още няма отговор кое или какво го отключва. Има различни вариации, но често започва около десетия ден преди термина.
Ще бъде ли разпознато започналото раждане
Жените с паник атаки обичат да са подготвени за нещата, които предстоят и възможността да изпуснат началото на раждането ги притеснява. Дори и при първо раждане започването му няма как да бъде объркано. Често изтичат околоплодните води. Контракциите стават болезнени и са много по-начесто и по-интензивни и продължителни от тези по време на бременноста.
Друг въпрос, свързан с началото на родилния процес е дали това, което изтича са околоплодните води. При бременните в последните месеци от бременоста, вследствие от притискането на пикочния мехур, оказано от плода, може да се получи спонтанно изпускане на урина. Това може да бъде объркано със спукване на околоплодния мехур, което също е безболезнено. Ако вземете намокреното бельо със себе си в АГ кабинета може да бъде приложен прост тест за установяване на реалността.
Важен въпрос е дали ще има достатъчно време да се стигне до болницата. Да – особено при първо или второ раждане има обичайно поне два до четири часа от началото на контракциите. А болницата често е на десет минути. Не би трябвало родилката да се бави, не е необходимо къпане или хранене преди потеглянето към болницата. Важно е да се шофира внимателно. Можете да повикате и линейка за транспорт. Няма да ви откажат – състоянието се води спешно.
Ако в приемния кабинет никой не бърза това означава, че всичко с жената и бебето е наред. Извършен е преглед и се попълват доста документи. Това е добре.
Може да се има опасения, дали лекаря следил бременноста, при когото е уговорено раждането, ще е наличен. Отговорът е положителен. Ще дойде да следи и води раждането. В началото обаче родилката може да бъде поета от дежурния екип и друг колега, защото раждането, особено първото, е продължителен процес. В повечето случаи надхвърля осем часа. През цялото време се следи разкритието на маточната шийка и вашият лекар ще бъде повикан навреме. Той е информиран, че е започнало раждане на негов пациент.
Друг важен въпрос, който притеснява жените с паник атаки при раждане е да изберат с упойка ли да раждат или не. Принципно се страхуват от игли и бодене. Практиката е да се използва епидурална анестезия. Дава се от опитен лекар анестезиолог и рядко има усложнения и странични ефекти. При нея се усещат напъните, но не и болката по време на раждането.
А откъде идва болката при раждането? Природата е създала механизъм, който предотвратява изпадането на плода по време на бременноста. Това е маточната шийка. Тя е твърда и богато снабдена с нервни окончания и съответно е много чуствителна при разтягане. В хода на бременноста омеква и става по-еластична, но при своето разширяване при раждането се усеща болезнена.
„Какво да правя?“ е често срещан въпрос, който жените с паник атака си задават при раждане. Важно е да се постигне отпускане, а медицинския персонал ще дава информация във всеки един момент какво се очаква от родилката. Просто е необходимо да бъдат изпълнявани инструкциите. Всичко е в сигурни ръце.
Кои са нещата, които могат да се объркат? Това не е работа на родилката. Нито може да знае, нито да предположи. Контролирането на процеса от пациента е ненужно и невъзможно. Лекарят, следящ раждането, има грижата нищо да не се обърква.
И все пак ако нещо се обърка? За това раждате в болница. Там са налични всички условия да се вземат необходимите мерки – опитни лекари, апаратура и лаборатория.
Друг голям страх е ще има ли разкъсвания. За да се предотвратят е много вероятно водещият раждането да извърши епизиотомия. Това е контролиран разрез, който вие няма дори да усетите и който предпазва мускулите на тазовото дъно от опасни вътрешни разкъсвания. Дори да се наложи да се шие, влагалището се възстановява в рамките на няколко дни напълно. Няма риск.
Въпрос, който вълнува родилката след раждането е защо новороденото не стои при нея. Причините са две. Има период от два часа след всяко раждане, който е необходим на жената да възстанови всичките си функции и да се върне към нормалното си състояние. Така е безопасно за майката и бебето. Втората е, че има изследвания и процедури, които трябва да бъдат извършени на бебето, за да бъде всичко наред с него.
Също така важен въпрос е какво ще стане ако е получи паник атака по време на раждането. Такава опасност няма. Раждането е много по-интензивен процес от паниката и я заглушава.
Друг страх е дали може да се случи припадък докато протича раждането. Вероятността е малка, но дори и да се случи екипа е подготвен и за подобен сценарий.
Възможността паническото разстройство да предизвика паник атака по време на естественото раждане е малък, но при симптоми като при паника – задух, сърцебиене и замайване винаги се налага да се съобщи на лекаря или акушерката. Подобни състояния задължително трябва да бъдат изяснени.
Има и други въпроси свързани с комбинацията на естественото раждане и паник атака, на които е по-добре да бъде отговорено преди постъпването в болница.
Притесненията и страданията са излишни.
