Има ли разлика между страх и паническа атака? Определено!
На първо място, те имат различна неврологична основа. И второ, но което е по-важно като обект на нашата работа с паническите атаки – техните реакции протичат на различни психологични нива.
Да вземем условен пример
Млад мъж, в разцвета на реализацията си, претърпява инцидент, след който е частично инвалидизиран. Прогнозите са добри, но възстановяването би било продължително, трудно и скъпоструващо. Подобна вест е обективна причина за страх и тревожност! Под афекта на реалния страх мъжът би бил склонен да разглежда ситуацията в два базови аспекта – “бягство” или “нападение”, или кое в случая ще спаси живота му в най-общ смисъл. Най-важното е, че реалната преценка би му помогнала да види ситуацията, в която се намира, като решима. От тук следва да помисли какво е най-доброто, което може да се направи: за здравето му (вероятно да се консултира с лекарите, да организира съпътсващото лечение и т.н.); за финансовия спектър (да е структуриран по отношение на разходите по лечението си и битовите такива на фона на това, че ще е безработен за известно време; да се подсигури и т.н.); за семейството си (как хората около него да не са потърпевши) и т.н.
До тук мисловният процес трябва да спре и да се захване с действия. Остане ли в размишления в даден момент егото му би се намесило и “разводнило” чувството му за реалност и самосъхранение с подобен монолог:
- Ужас! Какво ще правя сега?! Аз съм пълна развалина, не мога да понеса такъв живот! Жена ми ще ме остави, децата няма да ме уважават, ще загубя работата си и ще потъна в мизерия!
Всъщност, ако остане в мисленето и поведението на жертва, точно това би станало!
Както се вижда от примера, когато човек е обективен, стресовата ситуация му се вижда страшна, но не катастрофална, и той запазва капацитета си да разсъждава в посока изход. Когато обаче ценностите на човек биват засегнати, тогава той е склонен да неглижира реалността и да загуби способността си да е действен. Тогава тревожността и паниката са в пика си, защото човек смята, че нещо ще му бъде отнето. Че ще остане инвалид – повече морален, отколкото физически.
Още Фройд засяга темата за генезиса на паниката и страха.
Той разглежда тревожността като базисна човешка реакция, страхът като проява на реакция в нейната обективизирана форма, а паниката като ирационално решение на вътрешен конфликт.
Паниката всъщност винаги включва вътрешен конфликт. Това понякога може да доведе до потискане на едната страна от конфликта, което води до самата паническа атака. Или още по-неприятно: когато човек дълго време стои в конфликта без да се задейства. Паниката сама по себе си води до чувства като безнадеждност, импотентност и парализиране на активността, което засилва психологическия конфликт още повече!
