
Епизод 32
* Ако сте пропуснали началото на историята, четете тук >>
До преди десет минути мислех, че зимнината и паниката ще се разминат. Георги обаче с такова усърдие реди касетки с празни буркани в багажника, че веднага разбирам. Няма да се размине! Търсил си ръкавиците цяла сутрин. Случайно да съм ги виждала? Не съм. Започва да ме стяга в гърдите. Студено е, а се потя. Не знам къде да се скрия. Ще ме обвини, че симулирам. Казвам, че ми се пишка и го оставям да подрежда скапаните буркани. Затварям се в банята и отварям шишето с белина. Тая смрад ме привлича като магнит. Съвсем отскоро разбрах, че ме събужда. Мама казва, че ми отваряла чакрите. Само на нея казах. Не смея да нося шише с белина в дамската чанта. Ако я видят, ще решат, че съм откачила. Държа капачката още малко отворена и прибирам бутилката под мивката. Държа също една в кухнята, две има в килера и една на балкона. Гошо мисли, че съм с мания по чистенето! Нека си мисли!
Слизам след половин час. Георги е говорил с майка си и е вкиснат.
Оставям го ядосан пред неговия офис и бавно подкарвам към моя. Внимавам стъкларията в багажника да не дрънка. Вчера карах със сто из улиците, днес с двайсет. Е, не мога да разбера! Майка му искала по пътя да сме купели два чувала камби и един чувал с корнишони. Искали освен лютеница да направят царска туршия и кисели краставички и нямало да им стигнат. Имали си достатъчно карфиол и моркови. Въображението ми реве от смях. Представям си Гошо как отива в обедната почивка до пазара за зарзават. С колелото, което остави в офиса. Крепи корнишоните на капрата, а отдолу чувалът се е скъсал и падат крастанички една по една и оставят следа. Като в Хензел и Гретел. Присъединявам се към смеха на въображението. Двете се смеем в пълен синхрон чак, докато слизам от асансьора пред моя офис.
Влизам развеселена, а Протежето бърза да ми донесе топлото кафе и поправените от вчера таблици. Френската селска си е свършила работата и сега всички живеем в мир, любов и разбирателство. Шефът е доволен от проекта с новите партньори, а Деската с щастлива усмивка обяснява на единия от Стажантите, колко всъщност е тъп! Включвам компютъра и веднага се включва някакъв ERROR. Звъня на sys-admina, който с бавен, отнесен глас от отвъдното ми обяснява, че е нужна преинсталация, защото………………..………. Казвам му просто да го направи, без много да обяснява! “Колко време ще отнеме!” “Амииии …. тъй като …… защото ……. обаче ……… не повече от 24 часа …….” “Екстра!!!!” Казвам на шефа, че излизам и ще се върна в понеделник. Усмихвам се на Протежето (топи се), целувам Деската по бузите, намигам на сдухалия се Стажант и излизам…
Връщам се да си взема чантата! Следва ключа от колата! После се сещам да кажа две-три неща на шефа…
После Рени ми пише, че е бременна. Ужас! С Деската отиваме да пушим и кудкудякаме известно време по този повод. Малко преди обяд излизам окончателно. Бавно карам към мама. Ще остана в магазина, докато стане време да взема Гошо. Той ми звъни да каже, че е взел всичко, което майка му е поръчала. Сега чувалите стояли в стаичката на охраната. Любезно НЕ го питам как е успял. Моля въображението да бъде любезно и да не твори гадости по негов адрес. Не мога да се позная! Нямам търпение да разкажа на мама! Умирам от глад! Надявам се да има нещо вкусно за обяд. Разбира се! Боб с наденица за Вельо! Преди седмица бях тук и той беше в същата поза. Със същия анцуг. Краката му висяха пак така. Като че ли гледаше същото предаване по телевизията. Поглеждам под дивана, за да видя дали е пуснал корени…. Няма! Чудя се дали някой друг, освен мама, го харесва. Оставям го да си вегетира и сядам в кухнята при мама. Започвам да разказвам и да хапвам едновременно, като понякога спирам, за да отговарям на уточняващи въпроси. Обожавам тези моменти. Толкова е уютно тук! У дома!
* Вижте и останалите епизоди от невероятния живот на Елица, разказани под формата на 5-минутни четива