Епизод 104
Времето вече е съвсем топло. Скоро ще става за море. Но май това лято ще останем без ваканция. Вчера обявиха очакваното извънредно положение. Затварят всички места за забавление, ресторанти, моловете. Ще работят само хранителни магазини, аптеки и банки. Има и ограничения за пътуването в чужбина. Всички, които могат, ще са на дистанционна работа. Забраняват събиранията на хора. Не се знае колко ще продължи. Много ме е страх! Имам чувството, че всички ще умрем и светът ще свърши. Мама продължава да ми праща статии от блога на бай Киро за края на света! Може би се опитва да ме успокои?!?! Добре, че имам разговор с Магьосника след малко. Той поне ми действа успокояващо. Каза ми, че докато трае извънредното положение, ще говорим по телефона. Нямам нищо против. Тъкмо няма да се разкарвам и да се чудя къде да паркирам. Е, да. Малко ще ми липсва миризмата на книги от библиотеката му. Чудя се дали да му звънна аз, или да го изчакам. Става време. Звъня му.
„Здравей, как е при теб?“ – гласът на Магьосника е винаги спокоен и бодър, дори в този ад. Не знам как го постига!
„Трудно ми е да определя. Всичкото това ми идва в повече! Много съм напрегната. Но едно по едно. Добрата новина е, че Мама вече е добре. Но е много вероятно да е изкарала вируса. Май е тръгнал от Илиянци, а тя почти всеки ден ходеше там, да пазарува за магазина за домашни любимци. Татко кашля умерено от около седмица. Няма температура. В продължение на няколко дена се опитваше да убеди Мама да заминат на вилата. Според него там тя по-бързо ще се възстанови от превмонията, на чист въздух. Успя да я навие. Вчера заминаха, точно навреме, преди да затворят входовете и изходите на града. Аз, така или иначе, не е добре да се виждам с тях. Надявам се, че не съм се заразила, понеже… Понеже съм бременна.“
Изтърсвам го, някак през зъби. Чудех се дали въобще ще мога да го кажа. Малко ми олеква.
„Честито! Това е добра новина. Радвам се за теб! Гошо щастлив ли е?“
„Още не съм му казала. Почти не сме се засичали от вчера, имаше страшно много работа по изнасянето от офиса. Някакви технически неща нагласят. Ние също оправяхме документацията почти цялата нощ. Може да се наложи да продължим и утре, но довечера ще се видим. Просто не знам как ще му кажа. Странно е, толкова ми е трудно да говоря за това. Все едно… ме е срам…›“
Магьосникът се смее. „Ще свикнеш.“
„В офиса е лудница. Същински мравуняк. Хората постоянно обикалят по стълбищата и коридорите, блъскат се едни в други. Все едно ще се изнасяме на Луната! Или са ни нападнали извънземните! То май това не е далече от истината. Вирусите така ли изглеждат наистина, с тези израстъци и пипалца? Много гадно. Ако някой кихне или се разкашля, всички подскачат. Цял ден бях с маска и ръкавици. Не знам дали помага. Много ме е страх да не се заразя. От дезинфектантите ми се разрани кожата. Наистина ли е толкова опасно?“
Магьосникът започва надълго и нашироко да ми обяснява какво е добре да правя, какво няма смисъл и защо. Добре, че е той. Личната лекарка въобще не си вдига телефона. От вчера се опитвам да се свържа с нея. Писах ѝ съобщения във всички възможни месинджъри, по няколко. След като Магьосникът свършва с лекцията си, се чувствам много по-спокойна.
„Така или иначе, от утре ще съм си в къщи. Всъщност е много хубаво, че и двамата с Гошо можем да си вършим всичко от къщи. Представям си какво им е на хората, които ще трябва да затворят магазини и ресторанти и ще останат без доходи… В къщи ще ми е спокойно. Обичам да шофирам, но това ежедневно пътуване в трафика всъщност ме натоварва. Не се бях замисляла досега. Също и постоянното близко присъствие на колегите. Хахахах. Както съм ужасно надебеляла, няма и какво да облека. Ще мога да си стоя по клин и ще спестя доста пари за по-широки дрехи! Хем ми е смешно, хем ми е тъжно. Всъщност много се притеснявам, че ще надебелея и ще погрознея. Най-големият ми кошмар е, да започна да се клатушкам като патица, като ходя. Защо го правят всъщност?! Може ли човек да си ходи нормално с големия корем???“
Магьосникът отново се смее. „Абсолютно. Може да си ходиш съвсем нормално. И надебеляването изобщо не е задължително. Една бременна трябва да приема същия брой калории, колкото и всички останали на този ръст и килограми. Добре е да се храниш балансирано, да се движиш и да следиш да приемаш 50-100 г протеини всеки ден. Но ти това си го правиш.“
„А като се роди детето, какво ще го правя?!?! Идея си нямам как се гледат бебета! Прилошава ми само, като си го помисля. А за раждането въобще не мога да мисля!“
„Може да не го мислиш засега. За момента имаш да отидеш на първоначален преглед и да си избереш акушер-гинеколог, който да следи бременността. В течение на времето можеш да ме питаш за всичко, което те интересува, свързано с раждането и отглеждането на децата. Можеш да ми се обаждаш винаги, когато ти възникне някакъв въпрос, дори да ти се струва много глупав. Глупави въпроси няма.“
Вечерта се събираме с Гошо. Вечеряме заедно. Имаме време да се видим, за първи път от два дена. Сядаме на люлката на терасата. Здрачава се. Светлините на града образуват трепкащи линии. Мълчим известно време. После събирам сили и му казвам, че съм бременна. Сгорещявам се цялата и сърцето ми тупти. Само това оставаше, да получа паника. Не се стига дотам. Гошо нищо не казва. Гледа ме и се усмихва. Казвам му, че ме е страх. Че може би ще стана много дебела и грозна. Той се смее, точно като Магьосника. Казва ми, че най-красивите и женствени жени са бременните. И че аз ще съм най-красивата от всички бременни.
„Гоше, не разбирам какво става. За няколко дена животът стана съвсем друг, все едно ми го подмениха……“
„Така е. Хубавото е, че сме заедно. И ще ставаме повече! Ако ни потрябва нещо, ще измислим как да се справим.“
„А, виж какво ми пише в късметчето от кафето: „Може би ще ни обясни всичко без думи тъмнината… По един начин телата обичат. А по друг – обича душата…“
Край
Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна.
* Вижте и останалите епизоди от невероятния живот на Елица, разказани под формата на 5-минутни четива
