“Чета и препрочитам и пак не мога да се успокоя… Този път това, че всичко се върти около главата ми не ме оставя да се успокоя. За пример, преди малко навън потна ме надуха и като се прибрах вратът и раменете ми изведнъж се сковаха. Влязох да се къпя и понеже с топла вода, усетих как ме поотпуска. Тъкмо се зарадвах и изведнъж, като се наведох надолу така ме схвана врата… Една режеща болка, много силна. Не е изтръпване, ами болка и отново се паникьосах. Сега не смея да мръдна – седнала съм и ме е страх да се навеждам, за да не се схвана съвсем. Дали може от това течение на работа и студ толкова месеци, нещо да съм си повредила на някой мускул, нерв или знам ли аз? Или отново паник атака?
Преди малко много ме заболя главата и изпих половинка болкоуспокояващо. Изведнъж ми стана много лошо – имам нужда да повърна, става ми топло и мисля, че ще получа силна паник атака. Не мога да се успокоя! Усещам сърцебиене! Цял ден ми бяха схванати раменете. Като стана виждам размазано. Стомахът ми се свива. Събира ми се слюнка в устата. Много ме е страх…
На всеки му писна от мен… И аз се изморих от себе си. Опитвам се! Не искам да съм така. От всякъде нещо ме премазва и не знам от къде да започна…
Опитвам се да открия за какво да се радвам и знам, че има толкова много гадни неща. Също така, че хубавите май не мога да видя. Само днес от сутринта всеки бърза на работа. Бързам и аз. Звъни през минута телефона, занимавам се с какво ли не… От миналата седмица връщаме част от хората, които бяхме освободили и днес ми казват, че трябва пак да им звъня, че за сега пак няма. Бащата на дъщеря ми днес отива да я запише и се разбираме да звънне и ако има опция за избор на учител да видим при коя. Бях чула от майка добър отзив за една госпожа, но не помнех името и му казах, че ако ми ги каже като имена ще се сетя. В момента, в който той звъни, аз говоря по телефона… Три минути след това затварям и му звъня, той ме започва колко съм тъпа, само работата ме интересувала, бил направил избор, защото мен ме нямало и още какви ли не каза. Той избрал госпожа, която не е тази, за която аз съм чувала добро. И така аз пак виновна…, а ставаше въпрос за три минути!
Пуснала съм за оглед жилището ни и идваха хора да гледат, което много ме натовари. И майка му за капак недоволна, че детето не й обръщала внимание. И резултатите веднага са налице – ужас и страх, гняв и тревога. И на всичко това аз не мога да издържа се връщам на изходна позиция.
Как да се радвам като се чувствам зле с всички тези болежки и не виждам изход?! Седя, главата ми е изтръпнала и схваната. Гади ми се и се чувствам ужасно изморена… Наистина ли това са паники? Как може така да ми е изтръпнала главата от паники? Загасих повечето лампи, защото светлинната ми пречи. Тази нощ за втори път ще съм сама. Ами така както не ми е добре днес как ще изкарам нощта?
Задрямала съм и се събудих. Имам сърцебиене и отново главоболие, устата ми е изтръпнала… И това ли е паника? Може ли да е болест? Имам чувството, че всеки ден ставам по-зле. Опитвам се да си поема въздух, не ми стига и усещам и челюстта си схваната.
Сега се изправих да стана и усещам как ми се повдига. И ръцете ми се схващат… може ли да не са паники?”
Срамът и паник атаките са мъчителна комбинация за пациентите. Повече за тях ще намерите в блога на ArhiEng:
*”Това, че пиша ми дава малко спокойствие, че има къде да споделя. И понеже Ви вярвам си мисля, че ако прочетете нещо страшно ще ме предупредите и помогнете. Иначе като пиша, започва да ме боли врата… дали защото се навеждам да пиша и започва да ми се плаче. Ще пиша вечер… и се чудя няма ли край това…ужасно е да живееш само в страх!”.
**Воденето на дневник е изключително полезна техника за разтоварване от стрес, тревожни мисли и напрежение. Цитираните бележки са на реален случай от практиката и се публикуват с изричното му съгласие.
