Преяждане. Епизод 103

Преяждане. Епизод 103

Епизод 103

Още не мога да дишам! Лошо ми е и се чувствам много зле. Снощи така преядох, че цяла нощ не спах. Болеше ме коремът, въртях се и с часове обмислях как да изкарам от себе си тоновете храна, които погълнах. Рени ми е разправяла за нейна съученичка, която се тъпчела с торта, а после сама си предизвиквала повръщане. С пръсти! Не мога да си го представя. От самата мисъл да пъхна пръст в устата си, ми се повръща….. А пък Деската като роди второто, на всеослушание дрънкаше как са ѝ правили клизма в болницата. Щях да умра от срам, докато я слушах….. Толкова е първична….. Момчетата от сървърното се бяха оцъклили и цветовете по лицата им се сменяше от жълто-зелено към червено-пурпурно…. После обратно! Няма начин да ми направят клизма, та ако ще животът ми да зависи от това!!!

Обаче още ми е лошо! Може би съм болна от вируса. Ужас!!!

Хвърлям се пак да чета за симптомите на вируса. Думите отскачат от мен, не им разбирам смисъла. Не мога да преценя дали съм заразена. Ще отида до офиса да разпределя задачите и после до личния лекар. Или направо в спешното!

Вече е седем. Гошо е направил кафе за мен и чай за него. Не мога!!! Всичко ми мирише на гадно. Мога само да пуша. Още се мотая по шорти и тениска… Нямам никакво желание да ходя в офиса. Снощи си извадих летните дрехи. Не мога да вляза нито в синия панталон, нито в зелената рокля. Потресена съм! Качила съм четири килограма. За една нощ!!! Синият панталон е най-гигантската ми дреха. А сега между копчето и илика има цяла педя. Рева и крещя на Гошо… не е виновен и даже не ми олеква. В отговор, той ми предлага да обуя негови дънки. С това окончателно скапва и без това скапаната сутрин. Казва, че няма как за една нощ да надебелея с четири килограма. Цяла зима съм била яла като прасе, което угояват преди Коледа.

Млъквам! Като светкавица ме удря! По Великден Рени ни черпи в една от нейните луксозни кръчми. Бяхме аз, Деската, Протежето, една от Фръцлите и Дафи, една приятелка на Рени, която и преди съм виждала на събиранията, но не познавах лично. Поводът на Рени за почерпката беше обявен заедно с поднасянето на десерта. Тя театрално ни „обикаляше“ с поглед и се усмихваше, все едно знае нещо, а ние не. Тя по принцип не преиграва, но откакто се премести в Шотландия и роди бебето, на моменти ѝ бяга границата. „Чакаме още едно бебе!….“ – каза Рени. Деската и Протежето скочиха, запляскаха с ръце и запищяха, все едно са в детската градина. Всички започнаха да прегръщат Рени, да ѝ пожелават някакви неща и да ѝ задават въпроси една през друга.

Бях забравила този факт. Всеки път като си пишем или разговаряме, аз забравям, че пак е бременна. Не мога да си представя Ренката да се клонира два пъти за две години… И на нейната възраст! Предишният път беше като фиданка. Сега я видях да се тъпче като прасе. Не, че ѝ личи, но в един момент ще ѝ проличи, ако продължава. Да не би и аз??!!! Но нали си направих тест, даже три! Това беше съвсем скоро, преди седмици. И трите бяха негативни!

Сядам на дивана и едва дочаквам Гошо да тръгне за работа.

Всичко ми се струва нереално. Обувам си спортния клин, обличам бежовата копринена риза, която стига до коленете. Тотален моден гаф, но нямам друг избор. Слагам червено червило… Всички ще гледат червилото, никой няма да забележи клина. Хуквам към колата. Минавам през аптеката и купувам четири теста за бременност, от всички налични видове. По един за всеки качен килограм. Пристигам първа в офиса. Внимателно чета упътването! Това с пишкането в чашка леко ме разстройва. 99% сигурност. Два дена след закъснението на цикъла. Откъде да знам дали ми закъснява, или не! Понякога идва по-рано, друг път доста по-късно. Магьосникът казва, че това е заради паниките. Винаги се пазим с Гошо. Освен онзи път… Или пък не! Не знам!!

Едва на 30 години съм, как ще гледам бебе?! И с тази епидемия?! Мама все казва, че само да го родя, тя щяла да го гледа. Нещо не ѝ вярвам. Брат ми нямало шанс да се ожени. А и някоя да се излъже, нямало проблем. Пак щял да си стои при нея. Тя щяла да се грижи и за него, и за бебето ми, не ѝ пречело. Но това последно беше, преди Велизар да се изнесе. Вчера Мама ми цитира бай Киро, който написал в блога си „По-добре късно, отколкото никога, но никога късно е още по-добре.“ Вече не ходи при бай Киро, чете му само блога. Може и да се е отказала от мисълта, че Велизар ще се върне.

Вземам тестовете и се заключвам в тоалетната. Едва осем часът е! Имам най-малко половин час да съм сама. Правя всичко, както е описано и включвам хронометъра на телефона да отброява петте минути. Не откъсвам поглед от тестовете. Главата ми е празна, ушите ми пищят.

Веднага се появява една чертичка. Дотук добре. Минават 3 минути. Една чертичка! Само една! И на четирите теста! Скачам от радост! Събарям капака на тоалетната и се стряскам ужасно.

След това бавно и тържествено на всичките четири теста изплува по още една ясна чертичка.



* Вижте и останалите епизоди от невероятния живот на Елица, разказани под формата на 5-минутни четива



ARHIENG e частна компания за психотерапевтични услуги. Разбираме колко е важно да бъдем до клиента, когато е в криза и се нуждае от нас.

24/7 БЕЗ УГОВОРКИ

Автор на статията

Полезни статии и съвети за психология, практични паник атаки казуси и решения.

ПРЕДЛАГАМЕ СПОКОЙСТВИЕ