Вирус и паника. Епизод 102

Вирус и паника. Епизод 102

Епизод 102

– Мило, кой е Thunder-a?

Гошо избухва в смях и прави кривулица с волана на колата.

– Откъде разбра за Thunder-a, мило?
– Подочух на партито. Само за него говорехте втората вечер. Жив човек ли е?

Гошо получава нов пристъп на веселие и спира в една отбивка до пътя, за да не се блъсне някъде. Когато овладява пристъпа, успява да ми обясни. Брат ми непредпазливо споменал пред техни познати с Валери, че в селото са му викали Гърмела. Оттам станало Thunder-a и се разнесло. В програмистките среди нищо не остава скрито.

Разбира се, всички вече знаят и историята с гръмнатата тоалетна. Раздута и доукрасена по програмистки вкус.

Сменям темата. Много повече ме интересува какво ще правим с този вирус. Изчетох всичко във фейсбук по темата. Едни пишат едно, други – друго. И всичките са експерти – от лекари и учени нагоре. Не знам на кого да вярвам. Направих грешката да се обадя на Мама. Тя, разбира се, беше подготвена с всякакви мъдрости и съвети от бай Киро и други светила като него. Говори ми пак за Края на света, Отварянето на третото око на човечеството, чай от дръжки от джанки (сега имало джанки, да си направя), молитвени хвърчила и кадене със специален дим срещу заразата. Най-ефикасен бил огънят, да сме запалели голям огън от липови цепеници и да стоим близо до него. Унищожавал вирусите. Питам се, в апартамента ли да го запалим, или в офиса?!?!?!

Влизаме в София. Виждам хора с маски по улиците. Правилно!

Аз си знам какво помага срещу вируси! Карам Гошо да спре пред първия магазин за препарати по пътя и започвам да пазарувам. Купувам десет шишета белина, трийсет пакета големи влажни кърпички със спирт, десет пакета малки влажни кърпички със спирт, няколко пълнителя течен сапун. Препоръчват ми и два вида дезинфектант със съдържащо се масло в него, за да не изсъхва кожата. Купувам по няколко и от двата вида. От една голяма аптека изкупувам всички медицински маски и ръкавици за еднократна употреба, които имат налични. Не съм доволна от количеството, струват ми се малко. Но днес е почивен ден. Утре ще докарат. Ще съм първа на голямата квартална аптека. Накъдето и да се обърна, виждам само мръсотия, в която се къпят вирусите. Гади ми се и ме боли коремът, все едно ще ми дойде. Деската ми се смее, че съм била прекалено хигиенична. Тя си миела ръцете само, ако са кални. Хайде да я видим сега нея, как няма да си мие ръцете.

Вече можем да се прибираме в къщи.

Слагам си маска. Използвам новите хигиенни материали и почиствам добре колата отвътре и отвън. Продължавам в къщи. Почиствам всички повърхности и ги минавам с дезинфектант. Накрая се къпя, дезинфекцирам се и мен, и банята. Опитвам се да накарам Гошо да се дезинфекцира. Съгласява се да си измие хубаво ръцете и да се напръска с препарат.

След всичко това съм парцал. Тръшвам се на дивана и слушам новините по телевизията. Вече има два случая на заразени с вируса в България. Единият е на човек, който работи в Илиянци! Мама почти всеки ден пазаруваше от там за магазина. Да не би да се е разболяла от новия вирус?!?! Толкова съм изморена, че нямам сили да се паникьосам. Болката в корема ми ту се засилва, ту отслабва. Гаденето също. Говорим си с Гошо за предстоящите мерки. В другите страни затварят всичко и си стоят в къщи. Какво ще стане с офиса? Как ще работим? Как ще пазаруваме? Може би трябва да си купим повече храна и да не се налага да излизаме? Ами ако се разболеем и трябва да отидем на лекар? Гошо се чуди как да ме успокоява. Опитва се да ме прегърне, но се дърпам. Представям си как пъплят по него вирусите. Настоявам да се избърше с мокри кърпички, преди да ме пипа.

Как така всичко се промени, за няколко дена? Ужким си е същото, но се чувствам, все едно са ми подменили живота.

Чудя се, няма ли да ми стане съвсем самотно? Всички се разпиляхме. Рени е в Шотландия, скоро с второ бебе на главата. Деската са в Германия. Протежето е погълната в брака си с Валери. Само „Валери това, Валери онова”. Мама и Татко ще се местят да живеят на вилата. Велизар, Неделчо, тях въобще не ги знам какво правят. Колегите ще се превърнат в гласове и образи на екрана. Искам всичко това да е лоша програмистка шега и нещата изведнъж да станат, каквито си бяха. Вече ми липсва това, което беше. Гошо ми цитира Магьосника: „Където и да си, какъвто и да си, каквото и да имаш, винаги ще ти липсва нещо.“



* Вижте и останалите епизоди от невероятния живот на Елица, разказани под формата на 5-минутни четива



ARHIENG e частна компания за психотерапевтични услуги. Разбираме колко е важно да бъдем до клиента, когато е в криза и се нуждае от нас.

24/7 БЕЗ УГОВОРКИ

Автор на статията

Полезни статии и съвети за психология, практични паник атаки казуси и решения.

ПРЕДЛАГАМЕ СПОКОЙСТВИЕ