“Чувствам тежест в стомаха и изпитвам нужда да повърна. Отделя ми се постоянно слюнка и челюстта ми е схваната. Опитвам се да не обръщам внимание, но са ужасни тези усещания…
Задрямала съм и преди малко се събудих. Топло ми е, трудно си поемам въздух… Имам чувството, че умирам и съвсем скоро няма да мога да си поема изобщо въздух. Уплашена съм, защото вечерта тепърва предстои и се чувствам в безисходица… Какви са тези паник атаки? Как ще се оправя? Ами ако не се? А тази вечер какво ще правя?!
Обзема ме ужас… Ужасно много ми се плаче, мисля, че ще ми стане много лошо..
Ами дъщеря ми? Ако нещо ми стане? Искам да съм до нея! Днес цял ден ми се догажда и сега пак. Какво ми става и дали ще има утре? Ами ако този път е краят?
Ужасно много ме боли глава. Пих парацетамол, но не минава. Днес ми казаха, че възобновяваме работа през юни и да си правя сметка за хора, които разбира са в пъти по-малко от това, което ми трябва… Някои, които напуснаха уж да поработят и после да ги върнем, се оказва, че няма… Одеве една от напусналите ми изпрати съобщение, че съм най-ужасната и как съм излъгала хората, които са работели… И сега сърцето ми прескача, лошо ми е, главата ме боли ужасно, вие ми се свят и усещам, че няма да мога да спя. Ще изпия един витамин и може би така ще е най-добре. Не ставам за такава работа явно… за нищо вече не ставам! Ето това отношение е от месеци, а аз се раздавах на макс и сега за нищо не ставам. Ще ми се пръсне главата, не знам какво да правя. Как да спра да го мисля? Защо към мен изсипват всички гадости, а не към хората, които са им го причинили? Защо не пишат на тях, а на мен?
Сутринта станах и първо ме наболяваше отпред малко главата и отзад раменете и гърба като да ме е надухало. Но от преди повече от три часа много ме боли глава, гади ми се от болката и ми е едно премрежено пред погледа. Пих парацетамол и ме отпусна за час и сега отново много ме заболя. Тъкмо се бях поуспокоила и сега отново страх за живота с този главобол. И това ли са паник атаки?
Много ме болят раменете и са ми схванати. Пих и аналгин и продължава да ме боли главата… Излезнахме с детето и ми е особено странно – главата ми е изтръпнала, трябва да се напрегна, за да виждам. Имам чувство, че ще се схвана, повърна и това ме ужасява. Вчера бях добре, защо днес съм толкова зле? Какво да правя?
Продължава да ми е много зле, не издържам вече! Тръгнах да ставам от пейката и ми се зави свят… едвам ходя. Може ли този път да не са паник атаки? Страх ме е! Какво ще се случи с мен?!
Сега ми поразмина и си дадох сметка какво сама съм си причинила…, разбирам че наистина са били паник атаки… Благодаря, на психотерапевта ми за всичко, което прави за мен!
Днес отново цял ден ме боли глава. Пих няколко пъти парацетамол, но не ми минава. Майка ми няма да идва днес, и бащата на детето си тръгна. Страхувам се как ще мине нощта. Дали ще се справя? Той ми каза да изпия поне половинка хапче за главобола и сега като прочетох листовката се чудя може ли да ми стане нещо?!
Събудих се! Усещам как се опитва да ме боли отново главата, обливат ме топли вълни, челюстта ми е схваната, а аз съм сама. Часът е такъв, че е трудно да звънна на някой. Защо отново главата? Това от паниките ли е? Как ще издържа до утре сутринта? Защо никой не остана?
Сега съм като премазана с валяк. Схваната ми е устата, като ходя ми треперят краката. Баща ми ме докара на работа… Ходя като пияна. Опитва се отново да ме заболи глава. Трябва да освободя една жена, а не ми се занимава като знам колко ще ме натовари. Това от паник атаките ли е?
Сега, докато се хранех, изведнъж усетих как започва да ми става трудно да преглътна и да говоря. Главата започва да ме боли и ето така започвам да задълбавам. Не съм сигурна, че са паники и от там ми става по-зле”.
Един от водещите симптоми при паник атаки в извънпристъпния период еглавоболиетоспоред много от болните:
*”Това, че пиша ми дава малко спокойствие, че има къде да споделя. И понеже Ви вярвам си мисля, че ако прочетете нещо страшно ще ме предупредите и помогнете. Иначе като пиша, започва да ме боли врата… дали защото се навеждам да пиша и започва да ми се плаче. Ще пиша вечер… и се чудя няма ли край това… ужасно е да живееш само в страх!”.
**Воденето на дневник е изключително полезна техника за разтоварване от стрес, тревожни мисли и напрежение. Цитираните бележки са на реален случай от практиката и се публикуват с изричното му съгласие.
