Из симптомите: Паник атаки и задух
Задух имаме при почти всички паник атаки. Той се явява най-неприятният и мъчителен симптом при протичането на пристъпа
Паническото разстройство се манифестира с появата на различни телесни симптоми, които нямат връзка със събитие от околната среда или организма на човек. Изглеждат като самопредизвикани, защото при изследване на функциите не се намира никаква физиологична причина. Страдащите се опитват да свържат случващото се с възможни увреди и патология, възникваща при тях Обикновено използват познанията си по биология и медицина, често допълвайки ги с информация, събрана от интернет или познати.
Опитват се умозаключително да разгадаят загадката какво патологично им се случва, за да имат обяснение за симптомите си. Създават „легенди“ за тях, от които се страхуват и в които дълбоко вярват. Като например клиент със силен страх, че при възпаление в гърлото (банална ангина) ще се задуши. Медицинските аргументи и авторитета на лекаря само временно успокояват страдащия и при повторна болка в гърлото страховете се връщат с пълна сила. Може да се каже, че имат натраплив характер и след като са се установили в патологичната картина на персистираща паник атака трудно се поддават на когнитивна преработка.
При паник атаки с усещане за задух говорим за субективно преживяване на недостиг на въздух. Тук се включват феномени с различен произход, които ще разгледаме систематично.
1. Класическа проява на задух при паник атаки
Когато изведнъж се разрази вегетативната буря при панически пристъп, вследствие на интензивния страх, човек се напряга до крайна стапен. Стягат се всички скелетни мускули. Контракцията е много силна и в голямата си степен несъзнавана като процес.
Нормално е в хода на силна тревожност човек да се мобилизира, за да има готовност да се отбранява или да бяга. Така се напрягат мускулите на коремната преса, което автоматично изключва диафрагмалното дишане. А то е това, което дава сериозните обеми въздух при минимален енергоразход. Има тревожни хора, изключили коремното дишане напълно. От своя страна гръдното дишане е по-неефективно, защото е необходимо разгръщане на твърдата гръдна клетка и разтварянето ѝ нагоре и встрани. В процеса участват по-слабите междуребрени и мускулите на гръдния кош. Може да се каже, че при паник атаки дишането става обективно по-неефективно, така че усещането за задух има основание.
Друг феномен при силния страх в хода на паник атака, водещ до задух, е бързото и повърхностно дишане. То ограничава сериозно количеството кислород, защото препятства правилния газообмен. Обемът въздух, който се поема и придвижва само по големите дихателни пътища, трахея и бронхи, а не достига до белия дроб, прави вентилацията неефективна. Усещането за пресъхване на устата при това бързо вдишване и издишване също подсилва картината на задух при паник атаки. Учестените и повърхностни дихателни движения създават условия за реално нарушаване на дихателния процес.
Този модел на патологично дишане може да доведе до поява на световъртеж, причерняване пред очите, замайване, сърцебиене и припадък. Тези симптоми също са обективни и са следствие от напредващата хипервентилация. При нея, в резултат на страхови преживявания, се увеличава екстремно превъртането на въздух през белия дроб, което води до прекомерно обогатяване на кръвта с кислород и изчерпване на въглеродния двуокис. Практиката при паник атака да се диша в хартиена торбичка прекъсва този патофизиологичен процес. В България тя не е много разпространена, но е добро средство за спешна самопомощ при пристъп.
В терапевтичната практика обучението на клиентите с паник атаки, особено протичащи със задух, как да дишат правилно е задължителна част от процеса на лечение. Неправилното дишане само по себе си поставя организма на човек постоянно на ръба на паническия пристъп.
2. Форми с усещане на препятствие
В хода на паник атака или извън нея страдащия може да има усещане, че има буца или топка в гърлото и това му пречи да си поеме дъх. Паралелно върви страха от задушаване и умиране като следствие на това. Появата на този феномен е последица от стягането на гълтателната мускулатура при неосъзната емоционална реакция. При тази мускулна контракция няма реално нарушаване на газообмена и физиологичния процес на дишане.
Проявата му обаче засилва пристъпа на паника, защото хората имат усещането, че наистина имат нещо в гърлото, което ще ги задуши. Понякога се затруднява силно преглъщането и те се опитват да изкашлят или преглътнат пречката. Това категорично е един от най-мъчителните симптоми.
3. Форма свързана с инфекциозни или алергични притеснения
Всякакви други състояния, които принуждават клиентите да си гледат в гърлото, да си го прочистват, да се прокашлят и да преглъщат. Тук се включват страховете, които съпътстват инфекциозно запушения нос, усещане за подуване на езика и гърлото, ангини и възпаления на горните дихателни пътища (бронхити и трахеобронхити) и вирусни възпаления на ларинкса, които водят до дрезгав и прегракнал глас. При тях, дори и при наличие на определено стеснение на дихателните пътища, от набъбналата лигавица, не се нарушава процеса на обмяна на кислород. Страхът от задушаване обаче е перманентен докато няма на лице преминаване на инфекцията и пълно възстановяване.
Подобни са страховете и опасенията за възникване на алергична реакция. Особено висока тревожност от задушаване, страдащите от паник атаки, изпитват при мисълта за алергичен шок. Често приемат антиалергични медикаменти профилактично или при усещане за подуване и застрашаваща проява на алергия.
В заключение може да се каже, че наличието на задух при паник атаки има и субективни и обективни причини. Независимо към коя група спада, този симптом се възприема и преживява тежко от засегнатите и води до подсилване на страховете и избягващото поведение. На него се дължи и ужасът, който изпитват при всяка настинка и неразположение в устата и гърлото.
След като е установено, че няма органична причина за задуха и става ясно, че се появява в хода на паническото разстройство, скромното успокоение за болните е, че неприятното преживяване всъщност е безопасно за живота.
Как протича терапията с психолог и психотерапевт в ArhiEng:
- Предварителен разговор – установява се състоянието и се назначава най-подходящия специалист. Това има значение, защото се взимат предвид редица фактори като: тясната специализация на специалиста, възраст и пол, интереси и ценности. За хората, които предпочитат сами да изберат терапевта си, предлагаме и такъв план.
- Избор на терапевтичен план – Разполагаме с ефективни услуги и достъпни решения. Предлагаме различни възможности, за да отговорим на нуждите и потребностите на всеки клиент. Затова са налични няколко варианта: Индивидуални и групови консултации, онлайн консултации или срещи със специалист в офиса ни.
- Възможност за онлайн психотерапия – все повече хора предпочитат този вариант, защото за тях е по-ефективен, успокоява ги или им позволява на управляват времето си по-ефективно.
- Избор на време за посещенията – съобразяваме се напълно с дневната програма на клиента. Така той може да се чувства напълно спокоен, а не тези часове да са още една точка за препускане в графика им.
- Индивидуален подход – адаптираме автентичната си методика според конкретния случай – работим силните страни на нашите клиенти и развиваме областите, в които се чувстват несигурни и застрашени. Това е важно, защото още по време на терапията хората, с които работим остават здраво свързани с живота и преодоляват обременяващите ги тежки състояния и симптоми.
- Акцент върху най-актуалното – обсъждаме активно ежедневието на клиента и работим с него върху възприемането му и преодоляването на пречките, страховете, нагласите. Развиват се способности и ресурси, често пренебрегвани до сега от клиентите.
- Навременна помощ от доверен специалист – решаваме проблемите тук и сега, а не просто да работим в определени часове, оставяйки тежките преживявания на хората да се задълбочават само, защото в момента нямат час. 24/7 без уговорки – в допълнение към психотерапевтичната си услуга, сме разработили система, при която сме насреща винаги, когато се случи психологическа криза.
- Автентична методика, разработена от старшите специалисти на ArhiEng – в България психотерапията все още е тема табу за голям кръг от хора. Смята се, че при психолог или психотерапевт се ходи само с диагноза и хората отлагат до последно. Това забавяне изключително усложнява тяхното повлияване в терапевтичния процес. Нашият метод се фокусира върху ресурсите на клиентите, разглежда генерално функционирането им, а не се занимава директно с конкретния симптом. Така клиентите развиват себе си и работят мащабно за живота и благополучието си (симптомите сами по себе си отпадат, когато човек се фокусира в ресурсите си, а не в “болестите”). Методът ни е адаптиран към българската култура. Важно е за клиентите ни да разбират и приемат освен самите себе си, и реалността, в която живеят. Това им носи спокойствие и усещането, че са на мястото си.
Вижте повече за метода и начина на работа в ArhiEng.
