Епизод 6
На палатка?!? Няма начин! Съвсем ясно чувам сърцето в ушите си. Сега следва вдигане на кръвното, пресъхване на устата и главоболие. Дано да се размине паник атаката. Не мога да повярвам, че Деската ми причинява това! Затварям си очите. Отказвам да си представям какво е да си на палатка. Лесно ѝ е на нея и на останалите къмпингари. Те си нямат паники! Гошо е въодушевен. Прибра се рано – само два часа след края на работното време. Мога да им кажа, че съм болна. Че имам паника. Или имам работа. Че нямам какво да облека. Всичко е истина! Но… Няма как да му откажа след изпълнението с леля Евдокия… След като три дена забавляваше сам американските ни роднини в София, докато аз редувах паника с повръщане, е абсолютно невъзможно да му откажа… Най-ниските ми обувки са на осем сантиметра. Дънките ми струват двеста лева!! И дума да не става да ги напъхам в палатка! Какво съм ѝ направила на Десислава? Мразя, когато Гошо се хили така! Дай му бира, къси панталони и джапанки. Ще бъде фрашкано с програмисти и деца. И аз!!! С осем сантиметров ток и дънки за двеста лева! А да, забравих за изпотените ръце, недостига на въздух и причерняването. Георги си отваря бира и взима дистанционното. Двете винаги вървят заедно! Замислям се за слоган: „Купете сега това универсално дистанционно! Върви с кенчета бира.“ Утре ще предложа на шефа да разработи идеята:
Кое е първо – кенчетата или дистанционното?
Сигурна съм, че пещерният човек е пращал някое от децата си да му носи вкисната напитка, докато е зяпал в огнището. Как да откажа? Мисли, Елица, мисли!
Надявам се мама да си е вкъщи. Улиците са супер празни. Ще завъртя няколко кръгчета из София. Колата смърди на цигари. Трябва да намаля пушенето, но все не ми се получава.
Главоболието спира, остава кръвното. Мисля, че няма да имам панически пристъп. Мама се изненадва, че ще ходим на палатка. Или така ми се струва. Никога не знам кога се прави и кога е наистина. Знае, че от дете мразя къмпингите. Мирише на баница. Искам ли баница? Не! С кисело мляко? Не! Защо постоянно прави баница? Аха! Брат ми искал!
- – Миличка, що не вземеш назаем един анцуг от Велко? С тези скъсани дънки ще те нахапят комарите на къмпинга, а и вечер захладнява – предлага загрижената ми майка.
- – Мамо, как ще облека това нещо?! Този анцуг не ми харесва изобщо, и е огромен!
- – Ще му навиеш малко ръкавите и крачолите, ето така. Я го облечи. Според мен ти е съвсем добре! Отива ти! На къмпинг се ходи спортно.
- – Мамо!!!
- – Хайде, вземи го. Слагам ти го в торба, да не го забравиш. Вътре има и от яхнията, в една кутия. Утре да обядваш.
- – Мамо, няма да облека такова нещо!
- – Нищо, ти го вземи. Може да размислиш на къмпинга.
Мама продължава:
- – Миличка, това е страхотно! Ще бъдете сред природа, ще се сближите, имаш нужда от чист въздух, ще бъде нещо различно, апетитът и сънят се подобряват, когато си на чист въздух; ще бъдеш сред хора………
Изключвам монолога:
- – Мамо, мразя природата, там няма течаща вода, ами ако ми се доходи до тоалетна???
- – Няма проблем, слушай сега да ти обясня. Копае се дупка, после се запълва с пръст и се слага камък, за да не го изрови някое животно – казва мама.
Налага се отново да изключа въображението си. Брат ми започва да се хили неистово, докато яде баницата. От устата му пада сирене. Кашля, очите му се насълзяват. Маха лаптопа от коленете си и се надига от дивана. Анцугът му виси на коленете. Взима чинията с баницата и тръгва нанякъде. Продължава да се хили.
- – Много ти отива анцуга – казва и продължава да дъвче, докато върви.
- – Ако искаш, ще ти донеса лопатата от гаража, да има с какво да копаеш.
Мама го гледа усмихнато. Радва се, че харесва баницата ѝ. Предлага му да си сложи още. Страшна двойка са двамата! Леля Дочка звъни. Тръгвам си. Ще кудкудякат до полунощ. Велизар продължава да ми се хили дебилно. Виждам баницата в устата му. Отвратително!
- – Еличка, нали си носиш талисмана? Трябва винаги да е с теб.
Георги звъни. Мачът бил свършил. Къде съм, наред ли е всичко?
Не, Гошо, нищо не е наред!
Толкова съм скапана, че нямам сили за паника. Питам Гошо как се копае дупка в гората. Не разбира въпроса. Уточнявам! Смее се продължително. Нямало нужда да се копаят дупки. Спокойно се ходи на тиферич. Имало си специална поляна за целта. Просто предупреждаваш всички останали, че отиваш на поляната и никой не те безпокои… Така се правело. Челюстта ми увисва. Не мога повече да си удържам въображението! Усещам как ми прилошава. Замирисва ми на тоалетна. Виждам мухи. Тонове мухи. Небето притъмнява – от насекоми. Поляната е минно поле. Стъпвам на пръсти и внимавам да не настъпя….. Кръвното се вдига. Не искам да дишам. С всяко вдишване усещам миризмата. Гошо казва, че съм станала червена. Всеки момент ще се паникьосам. Представям си как на едно място токчето ми потъва в пръстта, залитам, тръгвам да падам…. Затръшвам вратата в лицето на Въображението и слагам катинар. То се хили злобно и от устата му пада сирене. Пуша нервно на терасата. Взимам шишенце с мента, глог и валериана. Отпивам половината! Питам Георги дали иска да гледаме телевизия. Все още не ми се спи. Отварям си бира. Отпивам половината. Гадост! Утре ще съм подпухнала. Имам нужда от много специален план. Това с къмпинга няма да го бъде!
Вижте още: Палатка и паник атака – IІ и Палатка и паник атака – IІІ
* Вижте и останалите епизоди от невероятния живот на Елица, разказани под формата на 5-минутни четива
