logo

Over 10 years we helping companies reach their financial and branding goals. Onum is a values-driven SEO agency dedicated.

CONTACTS
5-минутно четиво

Палатка и паник атака – III. Епизод 8

Епизод 8

Иска да обещая, че като се върнем ще потърся лечение на паник атаките. Тържествено се заклевам! За втори път днес. Няма начин да отида на психолог. И спирам да мисля за това. Усмихвам му се. Разнежил се е. Нямал търпение да стигнем там. Ще сме си прекарали страхотно. Нямало да се отделя на крачка от мен. Хич не се сърдел за гумата. Не спира да говори през цялото време. Георги, който едва си казва името. Все още ми е стегнато. Тревожно. Пристигаме. Гърлото ми е свито. Толкова съм изтощена. Ослушвам се в себе си за панически пристъп. Няма! Стискам зъби и слизам от колата. Истинска лудница. Виждам паркирали коли, десетина палатки, тичащи деца. Мразя деца! Вече е запален огън. Сърцето ми се разтуптява. Ами ако се запалят палатките? Около нас се събират посрещачи. Не съм сигурна дали се усмихвам или се зъбя. Дано да е първото. Заради Гошо! Децата на Деската ме прегръщат с калните си мръсни ръце. Целуват ме с мазни усти. Ушите ми заглъхват. Някакво псе върти опашка и се бута в краката ми. Плахо се оглеждам за „специалната“ поляна. „Спокойно, не е тук, навътре в гората е!“

Гошо ме притиска към себе си.

Я, колко е стегнат, здрав. Към туптенето на сърцето се присъединява и някакъв друг ритъм. Подтискам го! Не е паника.

Водят ни до мястото за „нашата палатка“. Дузина програмисти се заемат да я сглобяват. Гледат инструкцията. Цъкат с език и на хладилната чанта. Георги рязко се издига в очите на палат-програмистите. Надува се като петел. В рамките на минути палатката е вдигната, бирата раздадена, мястото за ловене на риба намерено, скарата запалена, багажа нареден. Стоя като побита. Не смея да мръдна. Гледам суматохата на ръка разстояние, но не участвам в нея. Някаква смесица от тревога и захлас. Не знам кое ще надделее. Нашата палатка е огромна! Влизат и излизат. Гошо ще се пръсне от гордост. Деската и другите фръцли ме прегръщат и целуват. Смърдят на лук. Продължавам да се зъбя… или се усмихвам. Влизам в палатката. Не е толкова зле. Мирише на ново, на найлон, на земя. Усещането е странно. Отново се заслушвам в себе си за приближаваща паника. Нищо. Само неясна тревожност. „Елица.“ Излизам. Някой ми подава бира. Предпочитам мохито. Няма. Паля цигара, далеч от палатката. Гошо е център на вниманието. Завиждам му. Изглежда готин. Явно е забравил късите панталони и джапанките. Тези дънки му стоят добре. Подстриган ли е?! Ама той е с прическа?! Кой е този мъж? Намига ми! Сърцето ми отново се разтуптява. С другия ритъм. Няма начин! Подтискам го. Включвам се в групата около Георги. В устата ми се образуват думите: “Къш, къш, къш…” Преглъщам ги! Заставам до него и плъзвам ръката си в дланта му. Прималява ми. Бирата се лее… Гошо ми подава мохито. Хитрецът, приготвил го е в хладилната чанта още преди да тръгнем!…

Сънувам ли? Някой скача върху корема ми!

Паника! Мравки лазят по ръцете ми! Ужас, не мога да ги махна… Не, будна съм! Четири часът! Ужас, искам да се събудя, а всъщност съм будна. Нищо не виждам. В някаква торба съм! Чувам звук! Познато ми е! Георги похърква. Всъщност спя, сънувам палатката, как едно от децата скача върху палатката, докато спя вътре. Сърцето ми ще хвръкне. Кръвното ми сигурно е 300/500. „Гошо!“…… „Гоше!“ Тялото му е топло. Приятно е. Само да спре да хърка. Не, не спирай! Това май ми действа успокоително. Естествено, че няма да му кажа. Ще почне да хърка нарочно! В палатката сме. Напъхани в торба. Ще трябва да отида до Поляната! Навън е студ, въобще не се сетих да си взема якето. Погледът ми попада върху торбата от мама. Вътре е анцугът на брат ми. Измъквам се от торбата. Треперя. Навличам дънките и пуловера, върху тях анцуга. Навивам ръкави и крачоли. Не мога да мисля как изглеждам. Гошо явно усеща, че ме няма до него и се буди:

    – Какво става? – сънено подпитва.

Облича се и той и отиваме заедно до поляната. Той свети с фенера по пътя и ме пази. Чуват се щурци. Мирише приятно и свежо от тревата и гората. Връщаме се и сядаме пред палатката. Той ме прегръща и ми показва съзвездията.

    – Онези четирите звезди там образуват Паникьорката – шегаджия.

Смушквам го между ребрата. Смеем се. Тази нощ няма да се мре.

 

Вижте още: Палатка и паник атака – І и Палатка и паник атака – IІ

 



* Вижте и останалите епизоди от невероятния живот на Елица, разказани под формата на 5-минутни четива