Паническо разстройство и храна
Хората с паническо разстройство избират полезната и здравословна храна. Паник атаките са пристъпни страхове за живота и здравето, придружени от вегетативни симптоми. Това е причината човек активно да започне да се грижи за своята хранa, която приема. Така се набляга на правилното и жизнеутвърждаващото в ежедневието, а хранителните навици са лесни за повлияване в тази посока.
Паническите пристъпи се появяват в различни ситуации и са провокирани от многобройни събития. Типично за страдащите хора е, че започват да отбягват и да ограничават всеки риск да се предизвика криза. Например, ако такава е възникнала в магазин, те започват да избягват посещението не само на него, но и на всички магазини от тази верига, и в даден момент отказват да пазаруват изобщо. Това поведение води до драматични щети в живота на човек и е важно да бъде овладяно психотерапевтично още с появата му. В противен случай води до състояние на пълна социална изолация, като пациента може да излиза от къщи само с придружител.
Подобно избягващо поведение се наблюдава при хората с паническо разстройство и по отношение на храната. Почти без изключение те имат специфични хранителни навици.
Предимно здравословно
Това са клиенти, ориентирани към опазване на живота и здравето си. Те избягват всякакви рискове, като са много добре информирани за хранителната стойност на различните продукти и храни. Стараят се да се хранят пълноценно и премерено. Внимават за теглото си и за тях има значение как изглеждат в очите на другите. Критични са, когато правят диетични грешки, и бързо внасят корекции.
Предпочитат конкретни храни, които възприемат за здравословни (не е задължително наистина да са такива от медицинска гледна точка). Често следват последните тенденции в диетологията и практически провеждат експерименти с модерното хранене върху себе си. Дълбоко убедени, че това е правилното. Принципно са наблюдателни и следят качеството на храната, както кой и как я приготвя. Страхуват се да не попаднат на развалена или отровна храна и затова избягват да си купуват продукти от непроверени източници. Не понасят мръсни места и некачествена храна.
Например
- Жоро е на 32 години. Има паническо разстройство от 6 години. Не ходи по молове, хипермаркети, кино, театър. Пазарува си в квартала, където познава всички и получава надеждна информация кое е подходящо за ядене и кое не е. Влиза в ресторанти и заведения за бързо хранене само ако няма много хора. Обича изискани места за хапване – гурмета и скъпи питиета. В кулинарно отношение се глези. Има специални изисквания – да е вкусно, красиво и разбира се, здравословно. За нова дреха няма да даде пари, за екзотично хапване – веднага. Знае всички храни, които алкализират организма. Може да разкаже надълго за тях. Има любими блюда в различните заведения. Вкъщи също се храни полезно. Качва, сваля килограми, но винаги здравословно. Яде полезни храни – напълнява, след това прави здравословна очистваща диета само от плодове, и сваля килограми.
- Или Катя. На 28 е и живее с мама. Паники всеки ден. Харесва морски деликатеси и винце. Салатки, рибка, октоподче, скаридки. И леко италианско бяло. Предпочита Кианти – умерено. Когато хапва, оглежда внимателно всяка хапка. Ако нещо не е както трябва… лошо, много лошо за заведението.
Събрано
Хората с паническо разстройство избягват храна, която е тежка, миризлива, пикантна, пържена. Не харесват домашно сирене и мляко, агнешко и подобни животинки, отглеждани на село. Да не говорим за карантии. Нямат проблеми обаче с веригите за бързо хранене. Хапват бургерите и субпродуктите им без проблем. Те са проверени. Обичат също филета, деликатеси, риби, плодове и зеленчуци. Ако свързват някоя храна с паник атака я зачеркват завинаги от диетата си. Особено внимателни са към неща, които могат да им заседнат в гърлото или да ги задавят. Кости, кокалчета, костилки, люспи и семки – по-добре без тях.
Едно нещо можем да кажем със сигурност. Храненето на хората с паническо разстройство е от най-високо качество. И ако човек вземе пример от тях в това отношение, би имал пълноценен кулинарен живот.
