Какво възпира хората с панически атаки да посещават психотерапия?
Последното място, което посещават клиентите, страдащи от панически атаки, е кабинета на психотерапевт. Това не е случайно! Има няколко основни причини, заради които психотерапията е най-отлаганото лечение.
В повечето случаи, първо се изпробват всички други възможни решения. Ако нищо друго не помогне, страдащите се обръщат към психотерапия. Независимо от напътствията от близките и специалистите в областта, най-препоръчваното решение е и най-трудното за взимане.
За хората, които не са имали панически атаки е чудно защо един страдащ човек не търси помощ. Само хората, които се вписват в профила на страдащия от паники, разбират колко е трудно да поискаш помощ. Множеството несигурности и тревоги, които те изпитват, ги възпират от това да потърсят помощ от психотерапевт.
Ако не си помогна сам, никой няма да може!
Хората с панически атаки често са изключително способни и успели. За тях недостижими върхове няма. Нерешими проблеми не съществуват. Единственото което ги тормози са паническите им атаки, с които не успяват да се преборят. Истината е, че те непрестанно търсят решения. Проучват до такава степен проблема си, че накрая стават по-информирани от специалистите. Опитват всичко което има шанс да им помогне. Дори са съгласни да експериментират с революционни технологии. Те са състезатели по душа и не се отказват пред нищо. В техните представи това да признаят, че не могат да се справят сами, означава да признаят, че паниката ги е победила. Затова отлагат психотерапията възможно най-дълго. Те често пъти приемат поискването на помощ за личен провал.
Хапчета и рецепти.
Понякога последната надежда, за избавяне от страданията, е рецептата предписана от психиатъра. Хапчетата и другите решения, насочени към симптомите, не влияят на причината за проблема. Това означава, че тя няма да изчезне, а просто ще бъде временно подтисната. Причините за паник атаките са коренят в несъзнаваните вярвания. Те са несъзнавани, защото хората не могат да ги осъзнаят сами. Това е причината тяхната психотерапия да е насочена към тези вярвания . Терапевтът подпомага клиентите в решаването несъзнаваните им казуси, които провокират симптомите. Психотерапевтът е помощник, а не враг, в борбата с паник атаките.
Ще трябва да крия, че ходя при психотерапевт.
Хората преживяващи панически атаки се срамуват от състоянието си. Те не желаят никой да разбира за техния проблем. Пазят с цената на всичко тайната си. Те често смятат, че психотерапевтите работят с хора с психична болест. Когато посещават кабинета на такъв специалист, може някой познат да ги види. Тревожат се, че психотерапевта може да е недобронамерен и да не запази конфиденциалност по отношение на самоличността им. Страхуват се че би могъл да им изпише хапчета, които да трябва да пият. Понякога дори вярват, че терапевта може да ги вкара в болница.
Реалността: Психотерапевтите много рядко работят с психично болни хора, около 80% от клиентите са хора, които не страдат от психотични състояния. Терапевтите не предписват хапчета. Не поставят клинични диагнози. Не изпращат хора за лечение в клиники.
Психотерапия е разговор между клиента и терапевта, който цели решение на актуалния проблем.
Ние разбираме пред какви вътрешни трудности са изправени нашите клиенти, когато прекрачват прага на кабинета за първи път. Знаем колко смелост се изисква да се изправиш пред проблема си и да пожелаеш да си помогнеш.
