Имам астматичен или панически пристъп?
Астма ли имам или паническа атака? Това е въпрос, който хората с панически притъп често задават на психолога. На пръв поглед може лесно да се отговори. Пациентът бива изпратен на медицински преглед. Там докторът го информира за неговото състояние.
Може ли човек да страда и от двете заболявания?
Отговорът е: Да.
Тогава се лекува и за двете. Сложността идва от там, че хората често неглижират своето състояние дълго време. Те не вярват на специалистите. Сами си поставят диагнози. Провеждат независимо от лекарите лечение. В крайна сметка, положението им става все по-сложно.
I.Клинична картина:
1. Астмата е хронично заболяване на белите дробове. Диагнозата се поставя главно след физиологично изследване. Клиничната картина се характеризира с пристъпи на кашлица и задух, които хронифицират. Проявяват се по-често сутрин и през нощта. Засягат се дихателните пътища, в следствие на което те се подуват и зачервяват. Основните симптоми са:
- Недостиг на въздух;
- Болка в гърдите;
- Хрипове;
- Кашлица;
- Проблеми със съня.
2. Паническата атака е симптом на Тревожното Паническо разстройство. След прекратяване на лечението, както и при излагане на стрес, се появява отново. Може да се срещне и при други разстройства от невротичния спектър. Проявява се като пристъп на ,,екстремна тревожност“, продължаващ от няколко секунди до 10 минути. За поставяне на диагнозата се изисква наличие на поне четири от изброените симптоми:
- Изпотяване;
- Треперене;
- Задушаване;
- Болка в гърдите;
- Гадене;
- Замаяност;
- Топли или студени вълни;
- Страх от загуба на контрол, полудяване или смърт;
- Дереализации.
Пристъпите са по-чести през късните часове на следобеда. Проявяват се по аналогичен начин и при двата пола. Пациентите развиват трайно тревожно очакване на следваща паническа атака.
II. Лечение.
1. Aстма – провежда се главно с бронходилататори и кортикостероиди.
2. Панически пристъп – изписват се антидепресанти и бензодиазепини. Би било добре да се провеждат срещи с психолог, който да работи по случая.
III. Диференциация.
Панически пристъпи F 41.0 (МКБ) – те се характеризират с усещане за задушаване и невъзможност да се поеме кислород. При Астматичен пристъп задухът се появява при издишване. ,,Не алергична Астма” J 45.1 (МКБ), може да се прояви в следствие на тревожност или стрес. Това я прави, по-трудна за диференциация от паническа атака. Важно е да отграничим, че въпреки становището, че астмата има психосоматични корени, това е физиологично заболяване. То се проявява главно на нивото на физиологически процеси. Паническото разстройство, в своята същност, е тревожно разстройство със своя основен компонент – страхова напрегнатост. Телесните симптоми са вторично проявление. Също така, емоционалния заряд и страха след панически пристъп са много по-интензивни, отколкото след астматичен такъв.
Важно е да не се самоуспокояваме, че астмата се е обострила или реактивирала в следствие на стрес. Препоръчително е да отидем на лекар. Би могло симптомите, които проявяваме, да са характерни за паническо разстройство. Понякога навременната намеса на психолога може да ни спести много страдания и трудности.
