Какво може да последва след първия пристъп?
Паник атаките, като всеки друг клиничен симптом, имат функцията да ни покажат, че нещо във функционирането ни не е наред. Без значение, дали симптомите са телесни или психологически, те са отражение на възникнал дисбаланс в нашата биоенергийна система.
Хората се отнасят по различен начин към симптомите си, в зависимост от тяхната тежест и от естеството на заболяването, с което са свързани. Например, при поява на хрема, хората често правят логическата връзка, че тя се дължи на грип или настинка. Съответното лечение би трябвало да е както при всеки предишен път, когато са настивали. Някои от тях отиват при личния си лекар за да им изпише антибиотик. Други си купуват от аптеката лекарства, които фармацевта им предложи. Трети смятат, че тялото им трябва само да се пребори с болестта и не вземат медикаменти.
Когато симптомът не е хрема, а е по-сериозно заболяване като например рак, диабет, инфаркт, отношението на пациентите става много по заинтересовано и внимателно към предстоящото лечение. Първо се провеждат всички възможни изследвания, за да се уточни точната диагноза на болестта. След това се преминава към дълговременно и скъпо струващо лечение, което не винаги обещава резултати, но често е единственият вариант. В следствие на болестта и лечението, често на хората им се налага да променят навиците си, начина си на живот и нагласите си към света.
Неглижирането на проявите на паническо разстройство често пъти могат да доведат до различни усложнения, които обхващат всички сфери на социалното функциониране.
Агорафобия
Това е страх от преминаването през големи открити пространства. Когато паническите атаки бъдат неглижирани, често те могат да провокират отбягващо поведение. Хората предпочитат да не се поставят в ситуации, при които са получили паник атака. Например: избират да ходят пеша, отколкото да се возят в градския транспорт, защото там са получили паник атака. Този тип отбягващо поведение може да прерасне в агорафобия. При около половината от случаите с паник атака се появява агорафобно отбягващо поведение. То може да достигне до крайности, в които пациентите не излизат от домовете си с години и не желаят да остават сами без придружител. Агорафобията е една от най-тежко инвалидизиращите прогнози, защото човек занемарява цялото си социално функциониране и го подчинява на паник атаките.
Депресия
При около 70% от страдащите от паник атаки в хода на болестта може да се появи депресивитет в различни форми. Може да преобладава депресивно настроение или да се появяват големи депресивни епизоди.
Суициден риск
Често в следствие на занемареното социално функциониране и настъпилата инвалидизация, може да се появят суицидни мисли. При около 25% от пациентите депресивното настроение и депресивните епизоди също могат да са предпоставка за самоубийствени мисли.
Хипохондрия
Психосоматичното разстройство може да се изрази в прекалена загриженост за здравето, дори при липса на реални симптоми. Често пациентите са убедени, че страдат от някое заболяване и изпитват силна тревожност дори след като са прегледани от лекар и са им проведени нужните изследвания.
Алкохолизъм
Множество проучвания сочат, че между алкохолизма и паник атаките има взаимовръзка. Често при хора с паник атаки се регистрира алкохолна злоупотреба. При 30% от случаите на паник атака се регистрира и фамилна обремененост към алкохолизъм.
Много хора се отнасят към паник атаките си като към ,,хрема“, а не като индикатор за по-сериозно разстройство във функционирането. Когато се вземат мерки още при първите пристъпи може да се спести в голяма степен страданието и дискомфорта. Също така, развитието на последващи симптоми може да се преустанови и да се избегнат усложнения. Колкото по-рано започне лечението, толкова по-малко време, усилия и пари ще струва то.
