Паник атака в градския транспорт се случва основно на хора, които не знаят, че стадат от паническо разстройство. В момента, в който разберат това използването на автобус и метро остават в историята. И никой не може да ги накара да се качат на подобни превозни средства. Докато имат единични симптоми, обаче, могат да се престрашат и да използват градски транспорт.
За паник атака и връзката ѝ с градския транспорт
Паник атака е състояние, което протича със силен страх, без каквато и да е нагледна причина, провокиращо физически симптоми като задух, сърцебиене, гадене и замайване. В определени случаи има условия, които отключват този проблем и когато това са пространствени фактори, открити, закрити, високи или тесни пространства, от които не може лесно да се избяга, става дума за паническо разстройство с агорафобия. То се кодира отделно по международната класификация на болестите, десета ревизия, защото спусъкът, предизвикващ пристъпа, е ясен. Автобусите, трамваите, метрото, тролеите спадат към пространствата, които са ограничени и човек не може да излезе когато поиска. В този смисъл представляват познат риск, които може да се избегне по модела на отбягващо поведение, за да не бъде провокирана паник атака.
Дори в началото да възниква като пристъп получен в автобус, не след дълго страдащите екстраполират опасността и я пренасят и върху други средства за масово придвижване. Така постепенно или едномоментно се изключват и останалите средства на градския транспорт. Защото пътуването по този начин обичайно завършва с паник атака.
Когато страдащият проявява само един от симптомите, той би могъл да опита да понесе пътуването, но без адекватно лечение развитието на процеса е в посока влошаване на клиничната картина.
Причините за паник атака в обществения транспорт
При паник атака в автобус, например, могат да бъдат обсъждани различни причини за възникването ѝ. Обичайно са многото хора, които се возят в малко и ограничено пространство. Друг стресиращ момент са задръстванията, в които превозното средство е заклещено от всички страни и се придвижва бавно. Проблем сами по себе си могат да бъдат миризмата, шумовете, изгорелите автомобилни газове, разговорите на висок глас на пътниците, рязкото потегляне и спиране, неподходящата температура, задуха в салона.
Обичайно паническия пристъп в градския транспорт настъпва постепенно като добавянето на симптомите напредва с нарастването на дискомфорта. Страдащите се чувстват в безизходица, хванати в капана на превозното средство. Трудно издържат до спирането на спирка на градския транспорт, за да слязат. Успокояват се, че не са припаднали и в рамките на няколко минути се връщат към обичайното си състояние. Твърдо решени повече никога да не си причиняват подобно страдание.
Какви са алтернативите
Всъщност няма голям избор. При разгърнати паник атаки едно от първите неща, които отпадат е градския транспорт – автобус, тролей, трамвай, метро.
Първият възможен избор е използването на собствен автомобил. Това е достъпно, ако страдащия вече има шофьорска книжка и кола.
Вторият, още по-предпочитан вариант, са такситата. Особено голям афинитет към този начин на придвижване имат жените с паник атаки, за тях такси е равнозначно на спасение. Въпреки, че често имат критики към шофьорите и състоянието на колите, те се примиряват с тези дребни неудобства в бягството си от паническия пристъп.
Големия проблем е, че изключването на градския транспорт от живота на хората с паник атаки затвърждава практиката да се елиминират дразнители. Тази тенденция създава порочен кръг и засилва самоограничаването, създавайки условия за появата и прогреса на депресията. Понижаването на качеството на живот е това, което ограбва истински тези пациенти.
