Неизбежната среща – атака в автомобила
Изключително неприятно преживяване е, когато в автомобила се случи паник атака. Без предизвестие симптомите преливат един през друг. Чувство за задух, стягане в гърдите, сърцебиене. И всичко това затворено в кола. Някъде далече, в нищото.
Единствената мисъл на преживяващия е да спре автомобила и да избяга от страха и от страданието. Наоколо няма болница и лекари. Сърцето блъска в гърдите и отеква в ушите. Трябва да се направи нещо. Някой да помогне!
Гадната паник атака не подбира мястото, а автомобилът е част от нормалното ежедневие. Необходим и удобен. Алтернативата с градски транспорт е невъзможна. Такситата са скъпа опция.
От личен пример
Имам клиент, при когото първата паник атака се отключва в автомобила, докато пътува по магистралата. Без каквато и да е причина, както си шофира със сто и тридесет километра в час, светът в него избухва. Едва успява да отбие и спре в аварийната лента. Мисли, че умира. Половин час ужас по-късно е успял да събере мислите си. Новото и страшно състояние в живота му е отшумяло. С микро скорост се придвижва до близкия град. Кратък болничен престой, изследвания, нови изследвания. След което се прибира вкъщи. Повикал е близък човек да го придружи. Все още не смее да шофира.
После следват пълни медицински прегледи и „каквото трябва“. Пак нищо не излиза в болничната картина. Известно успокоение. Пътуването сам с автомобил по междуградски път обаче е дебело зачертано. Невъзможно. Постепенно се правят кратки отсечки с колата в града, като дистанцията плавно се увеличава. С придружител, разбира се.
Паник атака в автомобил – налични варианти
Хората, страдащи от паническо разстройство, не могат да се откажат от използването на автомобил. Причините за това са много. Придвижването до работа или самата работа често го изискват. В началото, при разгръщаща се клинична картина, страдащите съзнателно или несъзнавано организират някой да се вози с тях. Придобиват сигурност, че при нужда има кой да реагира и да повика помощ. Неприятно е да ангажират друг човек, но иначе безизходицата е пълна.
Друг добре работещ вариант при паническа атака в автомобила, е да се обадят на познат или както често се случва в нашата практика – на нас, терапевтите. Спират колата и звънят. Заедно сме, докато страшното не си тръгне. А и използваме случилото се, за да работим по него. Именно терапията в криза създава устойчивост в човека и дава актуален материал за напредване в осъзнаването и оздравяването.
Друга използвана стратегия е да се изчака „да отмине“. Има известна агония, но е ясно, че ще свърши в даден момент. Хората, които имат паники, са стоици. Когато проблемът не се реши, с времето страдащите свикват с паник атаките в автомобила. Познават се със симптомите и са сключили примирие с тях. При по-запуснатите случаи просто регистрират, че имат панически пристъп, и продължават да шофират автомобила.
А проблемът продължава да дълбае и да търси начин да покаже, че нещо огромно и значимо в живота не е наред.
