Важните неща за дишане при паник атака
Правилното дишане при наличие на паник атака обръща хода на процеса и връща нормалното състояние. Колкото и невероятно да изглежда, възстановяването на физиологичния дихателен процес има много бърз ефект върху организма. Той прекъсва патологичния порочен кръг, предизвикван от пристъпа.
Връзката паник атака и дишане
Неправилното дишане е неизменна част не само от протичането на паник атака, но и за нейното възникване и поддържане. То генерира част от симптомите, които се появяват: замайване, световъртеж, причерняване пред очите. Познаването на механизмите, които провокират панически пристъп, и тясната му връзка с дихателния процес, помагат в овладяването на симптомите и по-важно, в намаляване на честотата и тежестта му.
Разбирането е важно
Когато в терапия човек осъзнае с какво може да допринесе за собственото си оздравяване, мотивацията се повишава и постигането на поставената цел е по-лесно. Въпреки, че хората с паник атаки се страхуват да научават медицински факти за проблема си, след изграждане на терапевтична връзка, е важно щадящо да се върви в тази посока. Разбиране на патологичния механизъм на дишане при паник атака е ключово за прекъсването му.
Малко биология, малко физиология
Нормалното дишане при човек може да протече в две основни посоки.
Коремно или диафрагмално дишане
Осъществява се от мускул, разположен в долната част на гръдния кош, наречен диафрагма. При вдишване той се спуска към коремната кухина, избутвайки коремните органи надолу и издувайки корема. Вдишването е активен процес. Диафрагмата се съкращава и увеличава обема на гръдния кош, създавайки условия в белите дробове да се всмуче въздух. Обратно, издишването е пасивен процес и не изисква усилия. При него диафрагмата възвръща куполообразната си форма и въздухът се избутва от дробовете.
Малките деца и възрастните, в състояние на сън, дишат по този механизъм. Той доставя големи количества кислород без усилие от страна на организма. При тревожните разстройства и специално при паник атака това дишане е напълно изключено.
Гръдно дишане
При него дихателните екскурзии са в следствие от разширяването на гръдния кош. В него взимат участие междуребрените мускули. Процесът на вдишване и в този случай е активен, а издишването се осъществява при отпускане на мускулатурата на гръдната клетка и е спонтанно. Енергоразхода при това дишане е по-висок. Гръдният кош е ригиден и неговото разширяване е по-трудно от раздуването на мекия и еластичен корем. Количеството въздух, поет от белите дробове, е много по-малко от това при диафрагмалното. Това понякога налага и по-чести вдишвания.
Комбинирано дишане
При по-екстремни натоварвания се налага да бъдат включени едновременно и двата механизма на дишане. Увеличава се дихателния обем и на организма се доставят максимални количества кислород. Гръдното и коремното дишане не са антагонисти и, при нужда, работят много добре заедно.
Когато нещата се объркат
Появата на тревожност и страх автоматично напряга коремната мускулатура. Това напълно изключва възможността за диафрагмално дишане при паник атака. При опасност организмът стяга корема, за да прибере на сигурно място важните вътрешни органи. Може да се каже, че жертва коремното дишане за сметка на оцеляването. Идеята е, в рамките на няколко секунди до минути, живото същество да се спаси и избяга, а за това време може и да не диша ефективно. Ако успее, ще има възможност да се възстанови и да поправи щетите по себе си. Анаеробните процеси в мускулите са бързи и нямат нужда от кислород.
По този механизъм, дори и без опасност, напрягането на коремната мускулатура създава усещането за застрашеност на телесно ниво. Това е един от патологичните автоматични механизми при паник атака. Друг такъв е честото и повърхностно гръдно дишане. То води до ескалация на тревожността и включване на останалите аварийни светлини в съзнанието. Вече се е зародил страх, който има телесно представителство – дишането. Съзнанието трескаво търси обективна причина за него. Развихря се паник атака, обусловена само от неправилното дишане. Добавят се нови и нови симптоми, благодарение на хипервентилацията и пренасищането на кръвта с кислород. Задейства се поредица от патологични реакции, за чието възстановяване след паник атаката организмът има нужда от много време, достигащо до часове. Страхът е трайно установен в психичното пространство.
Помощ при паник атака с дишане
В психотерапевтичния процес е важно осъзнаването на отключващите и подхранващите паниката механизми. Усвояването на дихателни техники не е особено ефективно. При пристъп заучените практики биват отнесени първи от вълната на страха и стават неизползваеми. Затова при паник атаки практикуването на „правилно“ дишане не помага.
Когато клиентът има добро разбиране за случващото се по време на пристъп в съзнанието и тялото му, тревожността намалява и страховата напрегнатост се прекъсва. Естественият процес на дишане не се нарушава и паник атака не се отключва и подхранва на телесно ниво. Отсъстват придружаващи симптоми и дълго физиологично и емоционално възстановяване след нея. В този смисъл необходимата работа остава в психологическото поле, а не в усвояването на дихателни техники.
Акцентът е поставен върху психологическия проблем, който създава неразположенията, и чието решаване следва да се извърши с психологически инструменти. В психотерапията водещо е осъзнаването и хармонизирането на психиката, а правилното дишане е част и следствие на качествения баланс в живота.
