Епизод 9
В мивката има къдрав косъм!!! Ужас! Гошо вече изхвърча с колелото, няма как да го накарам да си го почисти… Какво да правя?! Пускам водата, но проклетията е залепнала и не се мърда. Дано да е от брадата. Откакто бяхме на къмпинга не се е бръснал. Пфу, кошмар. Карах се с него два пъти по тази тема, но няма никакъв резултат. Отказва да коментира. Започва да ми прилошава. Отивам и сядам на диванчето. Паля цигара и след малко се чувствам по-добре. Вадя белина от шкафа под мивката. Сипвам я. Не мърда. Имам гумени ръкавици, но не мога да си представя да пипна нещото. Предавам се. Отивам да се мия в кухнята. Бясна съм. Успявам да се овладея чак, когато тръгвам с колата. Шофирането винаги ме успокоява. Пускам си музика и се включвам в трафика.
Понякога не знам дали харесвам отпуските или ги мразя. Ясно е обаче, че за тази година големите отпуски свършват. Един по един се събираме в офиса. Загорели от слънцето, някак отчуждени, с отсъстващи погледи. Все още е горещо, климатиците на терасата бръмчат и през размазания въздух над тях се вижда каменната стена на Витоша. Излизаме с Деската и Протежето да пушим на терасата. Пийваме кафе. Деската ме светка хитро с черните си очета. Все още ми е трудно да я гледам след историята с къмпинга.
- – Хайде да си направим селфи! – предлага. – Да предизвикаме мацките от Sales.
Изведнъж спирам да ѝ се сърдя. Много е смешно! Ще стане купон! Ето, затова сме толкова години приятелки с Деската. Пълна е с всякакви идеи. Разбира се, при толкова много идеи някои определено не са добри… Но тази ми се струва добра.
- – Хайде! – съгласявам се. – Застанете ето тук! Duck face!
Щрак. Пускаме снимката направо във фирмения чат. ТАДААА!
Фръцлите ще се изядат, че не са се сетили те, хаха!
Първите коментари пристигат, като че ли, още преди хората да са видели снимката.
Въздъхвам и отварям папката с таблиците. Сякаш не съм го правила от векове, а беше миналата седмица. Ставам, подреждам си бюрото и поливам цветята. Имам едно с дълги, остри листа, едни теменужки и един кактус във формата на сърце. Моето бюро е затрупано с всякакви неща. Обичам да си имам разни малки красиви предмети, тефтерчета, флумастри. Нося си сувенири от всяко място, където ходя. От плажа на Халкидики си донесох голяма бяла мидена черупка. Гошо ми я продупчи, за да мога да я завържа с връвчица. Закачам я на дръжката на шкафчето. Когато го отварям и затварям, почуква тихо и ми навява приятен спомен. Въздъхвам пак, отварям първата таблица и започвам да нанасям.
Шефът пристига от среща с директорите към 12 часа. Спира се на вратата и ни оглежда строго всичките.
- – Чувам смехове от сутринта. Въпреки тапицираните стени на залата. Някой в тази стая има ли нещо общо?!
Мълчим си. Той прекосява отвореното пространство и си влиза в кабинета. Затваря вратата. В този момент не можем да издържим и се разхилваме пак. Явно това чака. Отваря вратата и гледа престорено строго.
Хвана ни! Нищо не казва, но изглежда доволен. Явно и той има нужда малко да разхлаби.
Пише ми Гошо. Да отидем в пицарията. Нищо не ми се яде. Не ми се излиза навън. Предпочитам си тук, при климатика. Написвам му го. Праща ми целувки и заминава. Слизам до кафето и си купувам салата в кутия. Надувам климатика, игнорирам протестите на едната фръцла, набирам сили и започвам да отмятам. Прочитам публикациите на конкуренцията, като си водя бележки. Пиша доклад. Отговарям на 32 мейла, пиша две статии за сайта и подготвям текстове за четири вида рекламни банери. Прочитам техническата информация за новия продукт и си отбелязвам всичко, което не ми е ясно, за да питам екипа. Участвам в две срещи. Сядам отново на бюрото и се озовавам срещу кафето си, което стои недопито от сутринта. Сещам се за селфитата и отварям да видя докъде са стигнали нещата.
Лавина от спам залива фирмения чат.
Викам Деската и Протежето да се посмеем заедно. Имаме вече пълна колекция от снимки на представители на всички отдели с duck face. Sales са сила, и са много. Уредили са си дрон за снимката! Гледаме другите отдели. Някои „мацки“ са с буйни бради и мустаци. За програмистите няма нищо свято! Оня с мускулите! Хахахаха! Фръцлите, да не останат назад, всички с ярко червило… Черешката на тортата е селфи от съвета на директорите, с кифленски муцунки… Ето защо работя точно тук. Няма такава компания!
Става осем вечерта. Успяла съм вече да понаваксам. Звъня на Гошо. Ще остане още. Потеглям бавно от паркинга. Жегата е загубила сили и подухва лек приятен вятър. Потокът от коли се е увеличил в последните два дена. Чуват се клаксони, някой се провиква. Премахват загражденията от ремонта на булеварда. Явно утре ще го отворят. Есента чака лятото да се изнесе. Градът се събужда за живот…
* Вижте и останалите епизоди от невероятния живот на Елица, разказани под формата на 5-минутни четива
