Противопоказен ли е спортът за хората с паническо разстройство?
При първото си посещение при психолог хората, които страдат от паническо разстройство, често споделят, че спортът е немислима дейност за тях. Спортуването натоварва сърцето и вдига пулса. Може да предизвика различни физиологични реакции. Човек се задъхва и не му достига въздух. Всички тези изменения в сътоянието на клиента биха могли да породят тревожност. Дали заради съпротивите, които предизвиква, то често се смята за противопоказно?
Страхове, свързани със спортуването
1. Имам проблеми със сърцето
Пациентите често смятат, че имат проблеми със сърцето.
Тези опасения не изчезват дори след като лекар ги е убедил, че са в отлично здраве. И как да повярват, когато получават болка в гърдите, натоварват се или се напрягат. В този случай обаче болката им е провокирана от тяхното състояние. Умереният спорт в умерени количества поддържа сърцето в добро здраве.
2. Ако не мога да дишам?
Друга постянно срещана тревога е, че ще получат паническа атака докато тренират и няма да могат да дишат.
По време на физическа активност тялото преминава в режим на дишане, различен от този при панически пристъп. Човек може да се разтревожи докато спортува, но паник атаки са трудно реализируеми.
3. Депресиран съм
Липса на воля, ниска самооценка и негативни емоции. Те могат да се появят при паническо разстройство.
Спортуващите споделят, че след дълго прекъсване им е много трудно да се убедят да отидат на тренировка. В разговорите с психолог често споделят: ,,Най-трудна е първата тренировка“. Това се дължи на липсата на воля и чувството, че се изправят пред гигантско предизвикателство. След това се влиза в рутина и просто трябва постоянство, което действа ползотворно за депресивността и подобрява цялостното състояние.
4. Чувствам се отпаднал
Отпадналостта може да се появи в следствие на постоянната тревожност или да съпровожда депресивността.
И в двата случая действа демотивиращо за всякакви нови начинания. Най-вече при такива изискващи енергия. Точно противоположно на очакванията спорта действа ободряващо. Това се дължи на невротрансмитерите, които се отделят. Те ни карат да се чувстваме добре и щастливи.
5. Не изглеждам достатъчно добре
Ниското самочувствие може да откаже хората от спортни активности, където те ще трябва да покажат тялото си пред другите трениращи.
Спортът повлиява на метаболизма, в следствие на което можем по-лесно да изглеждаме по желания начин. Когато ние се харесваме, заобикалящите също започват да проявяват интерес към нас. Друг ползотворен ефект е, че спортуващите могат да си позволят да ядат повече калории. Шоколадът, например, влияе на невротрансмисията, в следствие на което се чувстваме щастливи.
6. Избягвам да ходя на места, които могат да провокират панически пристъп
Паник атаките често се съпровождат от отбягващо поведение, което може да възпрепятства посещаването на спортни дейности.
В началото на всяко ново начинание е нормално да се чувстваме тревожни и напрегнати. В последствие посещенията на спорт, където има и други трениращи, подобрява социализацията. Тя има основна роля в лечението на паническото разстройство и действа като протектиращ фактор.
Предразсъдъците, свързани с активност, като спорта, могат да се отразят при леченито на паническо разстройство. Тези страхове се срещат често при клиенти с такъв проблем. В процеса на терапията ние подкрепяме клиентите си да се изправят пред страховете си и да развиват способности си.
И както преди 19 века е отговорил Ювенал, на въпроса:
,, Какво трябва да желаят хората от живота?“
,, Здрав дух в здраво тяло.“
