Епизод 13
Шефът вчера обясняваше, че ще пращат целия маркетингов отдел на конференция. В Лондон. След една седмица. Само Протежето щяла да остане. И той. Присвива мe стомаха.
Снощи пак останах при Гошо. Той още ми се цупи за последната паника. Не разбирам! Препичам му филийки за закуска. Мажа масло. Опулва се. Очевидно е изненадан. Мисля, че шефът има предвид отдела на Деската. Те ходят до Лондон, Мадрид и Париж. Ние нямаме работа в Лондон. Аз нямам работа там. Протежето ми се цупи, заради новия монитор. Бил за нея. Възможно е! Георги ме гледа. Задал ми е въпрос… А, ризата!!! Още е мокра. Не може да ходи с една риза две седмици. Какво очаква, все пак ми е гадже… все още! Мама иска да се оженим. Мисля, че просто ѝ се купонясва и си търси повод. Гошо си облича ризата. Не била много мокра.
Кара изнервено. Все едно има паника. Минава два пъти на червено
Оставя ме рано в офиса. Първа съм. Значи кафето няма да е скапано и ще мога спокойно да си направя графика и отчета. И шефът е тук. Отново ми говори за конференцията в Лондон. Присвива ме стомахът. Устата ми пресъхва. Защо слага мен и самолет в едно изречение? Нали сме модерна компания, може да направи презентацията онлайн. Личен опит и преживяване… Най-мразя да се паникьосам в офиса. Естествено, Протежето е първа в оказването на излишна помощ. Започва да се суети, да носи вода, кафе, да отваря прозорците и всичко това, за да впечатли началството, разбира се – не че ѝ пука много за мен. Целият офис се струпва да зяпа сеир и да дава ценни напътствия, как точно да ми подаде водата и колко широко да е отворен прозорецът. Един от стажантите, посяга да ми разкопчава горните копчета на ризата – бил гледал как го правят в някакъв скапан филм. Ръката ми сама замахва и изплющява стажанта страховито. За кратко настава тишина.
Наскоро някой ми прати статия за паник атаки и самолет. Още не съм си направила файла със статиите за паники от интернет. Дали изключих тостера? Много му харесаха на Георги препечените филийки. Каза, че са: „Нищо особено.“ Тези да ги говори на майка си! Шефът ме гледа. Явно съм вдигнала кръвното.
Протежето се е надвесила над мен с уплашена усмивка. Или аз съм уплашената?!
Ставам. Шефът ме тупа по гърба: „Ти си ми надеждата, само ти можеш да се справиш там.“ Той подиграва ли ми се? Протежето ми подава голяма чаша кафе. Стискам я в потната си длан. Звъня на Георги. Не вдига. Мама казва, че по обяд ще намине. Да остави пътьом кучешка храна за някаква съседка. Замислям се за живота на кучетата. Няма панически атаки, няма депресия, няма командировки. Ако съм куче и стопанин ми е мама, ще ме угоява като прасе, ще ме разхожда на розова каишка, ще ме гали, докато ми се подпали козината и ще ми събира акитата в найлонова торбичка. Пожелавам си да съм домашно куче. А, и породист партньор ще ми намери. Не такъв с риза на две седмици. Гошо звъни. Не му вдигам. Пет часа не мръдвам от бюрото. Дано Протежето се досети защо новият монитор е за мен.
Обедната почивка и срещата с мама наближават, а аз не мога да мръдна от бюрото си. Вдишвам и издишвам. Дълбоко. Едно, две, три – вдишвам, издишвам. Сутринта май не взех талисмана. Остана на шкафа за обувки, заради Георги, който бързаше, защото закъснявал. Още не съм убедена, че тази миризлива кесия пази от паник атаки, но вече свикнах да я нося навсякъде. Не съм сигурна дали ме боли главата или ми тежи от трите кафета днес. Някъде четох, че кафетата не пречели и можело да се пият до три. Пишеше още нещо за социализация. Трябва да потърся статията!
Мама се обажда, че е долу.
Знаех си, че това е моето лекарство за паник атаки. Кой каквото ще да си говори, но майката си е майка. Олеква ми на стомаха, пия четвърто кафе (съвсем ми е наред главата) и имам за подарък патладжанената пола, дето я гледам на витрината вече цяла седмица. Според мама, Гошо ще я хареса. Не мога да спра да се усмихвам. Гошо се обажда да каже, че ще ме вземе от офиса по-късно, но и това не ме трогва. „Елицо, не се радвай много-много, че ще се урочасаш.“
Все на мен ще се случи – както казват в едно бургаско село – тамън се развидели и облаците се натрупат.
* Вижте и останалите епизоди от невероятния живот на Елица, разказани под формата на 5-минутни четива
