Паник атаки – полетът е тежък
Получаването на паник атаки преди и по време на полет е едно от най-закономерните събития при наличие на паническо разстройство. Използването на самолет отнема в изключителна степен усещането за контрол и управление на живота и случващото се в него и буквално вдига във въздуха всички с тревожни разстройства.
Всеки път, когато летя, виждам хора, за които пътуването е почти недостъпен лукс. Не защото не могат да си го позволят финансово, а поради паник атаки – нежелания постоянен придружител.
Летенето в нашия глобален свят все повече се превръща в необходимост, особено за прогресивните хора, към които спадат хората с паническо разстройство. Те имат възможностите, успеха в живота и високия социален статус и ако го нямаше проблема им, всичко щеше да е идеално. И пътуванията и почивките по екзотични места, културния туризъм, командировките и конгресите, които са част от съвременния високотехнологичен свят, за страдащите са източник на агония и ужас.
Какво е да летят с паник атаки
За мен е лесно да разбера човека, който седи на същия ред като мен през пътеката. Ясно ми е защо е напрегнат, с изпънато тяло и стегнати мускули. Каква е причината, докато самолета рулира да е стиснал толкова силно подлакътниците на седалката, че кокалчетата на ръцете му са побелели. Виждам застиналото бледо изражение на лицето му, стиснатите челюсти и затворените очи. Толкова е контрахиран, че даже и дишането е едва забележимо и повърхностно. Не говори, не мърда. Това е прегръдката на паниката преди излитането. И зная, че този човек се е подготвил. Мислил е и е преживявал това пътуване от момента, в който е разбрал, че предстои и е неизбежно.
Убеждавал се е, мотивирал се е, намирал е сериозни контрааргументи на сериозния страх от летенето. Самолетът излита и следва въздишка от неговото място. До тук добре. Но и връщането пак е със самолет. И предстои. Тревожността също. Въпросите пак са „дали ще се справя, дали ще успея?“. Защото това, че сега всичко мина нормално остава в миналото без да реши проблема. Все пак е една идея по-добре.
Страдащите от паник атаки хора дори не подозират, колко много други са като тях. Не могат да ги видят в същия самолет, с който летят, защото са блокирани и затворени от безкрайния ужас, че нищо не зависи от тях. Остават изолирани от страх някой да не види и заподозре тяхната болест. За да не се изложат. Паниките имат тежка непоносимост към самолети.
