logo

Още един поддържащ фактор на паническо разстройство – тютюнопушенето

Изследвания сочат, че по-голямата част от пушачите страдат от някакъв вид тревожно разстройство, в това число и паническо разстройство.

Паническо разстройство е състояние на дългосрочно наличие (повече от шест месеца) на панически атаки. Паническите атаки се характеризират с ужасяващ, но обективно безпричинен страх, придружен с редица телесни симптоми като:

Тютюнопушенето е една от най-честите причини за преждевременна смърт. То се отразява негативно практически на всички системи в човешкия ораганизъм.

Последици от тютюнопушенето:

  • Нервна система (понижено кръвоснабдяване на мозъка, главоболие, влияние върху периферната нервна система и др.);
  • Дихателна система (задух, астма, остри и хронични белодробни заболявания и др.);
  • Сърдечно-съдова система (стесняване и запушване на кръвоносните съдове, ускорен пулс, високо кръвно налягане и др.);
  • Храносмилателна система (гастрит, язва, рефлукс и др.);
  • Ракови заболявания;
  • Последици върху зъби, кожа, опорно-двигателен апарат;
  • Стрес;
  • Намалено либидо;
  • Други психологически последици (зависимост, раздразнение, тревожност).

Заблудите и реалността

Хората с по-високи нива на тревожност се заблуждават, че цигарите ги успокояват и ги използват като транквилант. Всъщност, никотинът, който е една от основните съставки на тютюна, е стимулант. Успокояващият ефект при запалване на цигара се дължи на елиминирането на никотиновата абстиненция. Реално обаче психологическите и физиологическите промени при тютюнопушенето се припокриват с тези на паническо разстройство:

  • Ускорен сърдечен ритъм;
  • Повишаване на кръвното налягане;
  • Треперене на крайниците;
  • Отделяне на адреналин;
  • Задух;
  • Световъртеж;
  • Гадене;
  • Занижени нива на концентрация и физическа дейност;
  • Раздразнителност.

Следователно, ако човек с паническо разстройство пуши, резултатът е, че засилва в двойна степен симптомите на паника. С цената на влошаване на своето здраве.

Лечение

Тютюнопушенето е зависимост към психоактивно вещество, равностойна на кокаиновата и хероиновата пристрастеност. Не е достатъчна само воля за прекратяването ѝ. Дългосрочната психологическа или психотерапевтична работа осигурява среда на подкрепа, намеса в случаите на кризи и намалява вероятността от рецидиви.