logo
5-минутно четиво

Паниките се завръщат. Епизод 46

epizod 46

Епизод 46

Слава богу, дали заради случката с тоя Христо, или заради земетресението, паник атаките се завръщат със страшна сила. Съвсем принудително съм в къщи. В сряда! Цяла нощ не мога да мигна. Ставам в един. После в два. Три. Накрая спирам да си лягам и будя Гошо! Казвам му, че сърцето ми ще се пръсне. Още не мога да дишам нормално. Не ми стига въздух! Той казва, че ще получа мозъчно увреждане, защото не стигал достатъчно кислород до мозъка. Чел го в някакъв форум! Карам го да отвори форума. Отказва! Плача! Обещава да остане с мен. Можело да работи от къщи. Дали не искам да се обадим на Магьосника? Не, не и не! Добре.

Всички тези познати симптоми са ужасни. Откаченото е, че сега с тях се чувствам… нормална!

Отварям фейса и го споделям! З. Ненков пише: „Браво! Ето един, който знае какво е! Благодаря ти! Ти наистина можеш да ме разбереш.“ Р. Попов – „Защо да е откачено? Кой казва кое е нормално и кое не е.“ З. Ненков – „Всички ни мислят за луди! Щом така и така сме откачени, защо да не се чувстваме нормално?“ Затварям компютъра! Става ми някак… дълбоко… Гошо отново спи! Пускам телевизия и започвам да вдишвам и издишвам дълбоко. Треперенето спира. Пращам на шефа СМС, че утре няма да дойда в офиса по „здравословни причини.“ Ако има зор, мога да работя и оттук. Четири часът! Не знам какво да правя! Определено съм принудена да стоя будна.

Задрямала съм пред телевизора. Не се бях сещала, че мога да го ползвам като приспивателно.

Пет часът! Върви предаване с гледачки. Забавно е! Явно има идиоти, които звънят на импулсен телефон, за да им кажат, че им предстои пътуване, мъж, бебе, повишение и нова работа. Гледачката „познава“ винаги някое от тези неща. Може и всичките, в произволен ред. Може би зависи от годините или пола на идиота на импулсния телефон. Сменям каналите. Анимация, филм на ужасите (няма начин), спорт, новини, порно. Скука! Във фейса има петдесет коментара. За два часа! Явно паникьорите нощем не спим. Отговарям на няколко коментара. На лични получавам покана за среща. Как не! Вече си имам гадже-паникьор. Отказвам! Д. Маринова иска съвет: „Как се справяте? Моля, споделете.“ Откъде да знам. Нямам нищо за споделяне! В. Георгиев: „яз сам сашто с паники.какво даги прая тез паники.многу ми пречът на работа.“ Ебаси, нищо не му разбирам на тоя.

Какво става???

Шест часът! Будя Гошо. Тътри се по гащи из банята, спалнята, коридора, кухнята. „Загуби ли нещо?“ Гледа ме с кръвясали очи. Като препил е! Казвам му, че ще направя кафе. Все пак ще остане с мен през деня. Иска и препечена филийка. Стискам зъби! Слагам филийки в тостера, вадя му маслото. Стоплям и мляко, ако иска да си сипе в кафето. Вадя празничните салфетки, подреждам чиния с нож и вилица. Нямам да бодна една роза във вазата. Майка му ни беше пращала буркани със сладко. Вадя един. Не знам с какво е. Изглежда гадно! Огледам се какво още мога да извадя. Чаша сок! И за капак пускам радиото. Опулва се! Целувам го и му пожелавам добро утро. „Да нямам рожден ден днес?“ Става ми тъпо! Аз така се старая, а той… Получавам СМС от шефа. Да съм се оправяла, ако има нещо щели да ми пишат. За сега всичко било спокойно.

Ествествено, че е спокойно! Още няма седем. Паниките засега се разминават. Може след кафето да направя план за деня. Списък с покупките за неделя. Ще се обадя на мама. Тя със сигурност ще иска да дойде. Гошо ще си работи в хола… по гащи. Няма да му пречим. Ще изпера чаршафите, ще пренаредя гардероба (откога се каня) и ще си взема една гореща вана. С ароматни соли. Има нови четири статии за паниките, които още не съм прочела. Дано нещо не се обърка. Както си нямам късмет, винаги нещо се обърква.

Гошо ми намига и ми се хили! Няма начин! Хич не ми е добре още, че да се въргаляме из леглото.



* Вижте и останалите епизоди от невероятния живот на Елица, разказани под формата на 5-минутни четива