Епизод 63
Не знам какво да мисля! Хич не му вярвам! Обаче с нетърпение очаквам срещата. Имам някаква скапана надежда, че може би този път паниките ще спрат… Глупости! В последните няколко години мама ме води на всички налични гадателки и билкари в София и Бургас. Пих всякакви гадости и бълвочи, а вкъщи прилича на индийски магазин от купчините талисмани, стъклени пирамиди, ароматни пръчици и фън шуй. Май ходим само заради нея – да я успокояват, че не съм откачила. На мен очевидно не ми помага! Всъщност, напоследък все по-рядко ме води. Казва, че съм здрава-права и да взема да се стегна… Това с цветята беше първото от няколко месеца насам. При последната Нумероложка така се смях, че имах мускулна треска цели три дена. И още ми е забавно като си спомня за една, дето лееше восък. Мама стоеше като хипнотизирана, а аз се смях със сълзи. И все пак!
Психиатър – направо настръхвам от тази дума. Ами ако е нелечимо…
Георги твърди, че вече не получавал панически атаки. Хм. Вдругиден ни е срещата! Не мога да мисля за нищо друго… Като парализирана съм!
Шефът ме гледа през стъклените стени на офиса. Махвам му и си напомням да му се усмихвам. Дано не съм се озъбила. Нямам енергия да обяснявам какво ми е, или какво не ми е. Завъртам се на въртящия се стол с гръб към него и с най-съсредоточената си поза започвам да въвеждам цифрите в поредната таблица. Остават още 30 красиво подредени таблици. Слава Богу! Толкова е еднообразно и успокоително! Фасулска работа. Даже няма нужда да внимавам. Само нанасям цифри. Истински късмет, че Протежето е с „Валерката“ на екскурзия в Южна Америка и десети ден върша нейната работа. Разбира се, моята също. Щях да го разкъсам шефа, когато на една сутрешна оперативка се опита да възложи таблиците на един от Стажантите. Такъв скандал заформих…. Едва се преборих за плячката. Добре съм обучила Протежето. Постарала се е да направи отделни шийтове за всички отдели, и да ги подреди така, че да съвпадат.
Само дето никой не забелязва, че всичко тук е наред благодарение на мен.
Не съм казала на мама, че ще ходя на психиатър. Тя е против и ги нарича „шарлатани“. Гошо пък обратно. Според него всички гледачки са шарлатанки. Не знам дали е напук на нейното мнение, или наистина така мисли. Не знам също кой е прав, но засега билките и леенето на куршум не помагат. Талисманите също!
Веднъж получих паник атака, защото изгубих много ценен талисман. Бил със скъпоценни камъни от Мъртво море. Направо ме втресе, когато мама ми го наниза на врата. Вечерта спахме у Гошо, а на сутринта го нямаше. Не успяхме да го намерим из купищата празни буркани, колела, въдици, палатки и кенчета от бира. Разплаках се и бях готова да кажа на мама, че са ме обрали в метрото. Гошо ме попита дали изобщо знам как да стигна до метрото. И тогава се паникьосах!!
После загубих кожената кесия с треволяка. А също и магнитната гривна със синьо око. Всичките потънаха някъде безследно. Още не съм ѝ казала, ама няма и смисъл. Всяка седмица ме снабдява с нов талисман. Моето Въображение завижда на маминото Въображение – направо се скъсва от яд. Никога не би могло да измисли такива талисмани или пък по-оригинален ритуал, традиция или анатемосване. Да не споменавам клетвите. Бррр! Тръпки ме побиват като чуя мама да мята клетви по някоя застанала на пътя ѝ грешница. Само Гошо е имунизиран!!!
Преди време Магьосникът каза, че нямало нужда да пия лекарства.
Сигурно все пак е шарлатанин. Как така без лекарства?! Какъв лекар е тоя? Нормално е нещо да предписват. Не, че го пия после… Притеснявам се. Ето, и главата започва да ме боли. Как да издържа още два дена?! Довечера ще кажа на Георги. Той поне няма да каже, че е това е тъпотия. Или ще каже?!
* Вижте и останалите епизоди от невероятния живот на Елица, разказани под формата на 5-минутни четива