Симптомът следпразнична депресия
Изминалите пиршества по случай Коледните и Новогодишни празници отново имат своята цена и това е следпразнична депресия. Всъщност, този симптом започва да се заформя месеци преди това, но се разгръща в пълна сила през януари. Реалността след празниците е меко казано неприятна:
- Изхарчили сме солидна сума пари за храна, подаръци, пътувания, тоалети и услуги за красота;
- Изхвърлили сме голяма част от закупеното;
- Очакванията ни не са се осъществили;
- Чувстваме се по-уморени от дългите дни на празнуване, отколкото в режима на работа;
- Здравословно сме зле от погълнатото количество тежка храна и алкохол;
- Загубили сме форма и структура за ежедневните си ангажименти;
- Чувстваме се потиснати;
- В повечето случаи сме успяли да влошим отношенията си с близки и роднини;
- Налага се да се ограничаваме месеци напред, за да възвърнем баланса от изхарченото;
- И т.н.
Всеки път е едно и също…
Въпреки, че опита ни със следпразнична депресия е дълбоко познат, всяка година си я причиняваме. Отново и отново. Каква е причината?
Изминала е около половин година от последната по-дълга отпуска през лятото. Всички са изморени и в различна степен депресивни от студеното време и кратките дни. Очертава се възможност за сливане на почивните дни и отпуск от две седмици. Офертите за празненства “валят”. Съблазнително е! Казваме си, че този път ще е различно. Не е! Знаем си, че след празниците, прекарани по традиционно грандиозния начин, следва депресия, но се споразумяваме със себе си. В името на традицията! Трябва да отидем до родителите, да приемем поне една покана за гости и да отвърнем със същото поне веднъж. Да сготвим поне седем ястия за Бъдни вечер и минимум капама и баница за Коледа. Да отидем до Дубай за Нова Година, защото офертите са по-евтини от Софийски ресторант. Нищо, че хотелът е без климатик и не предлага вечеря на Нова година. И после, за капак, традицията повелява да отпразнуваме именниците! Всеки българин познава поне един Васил, Йордан, Иван и производните им.
Празнуваме до последно
И изведнъж: звъни будилника и ни подсеща за реалността. Шест сутринта е и сме на работа. Главоболие, гадене и сърцебиене. В кухнята няма нито една чиста чаша, а и кафето е свършило. Има само едноседмични остатъци от пуйка и сарми. Няма изгладени дрехи, а и да има, не ни стават вече. Оказваме се доста напълняли. Тръгваме за работа. Изведнъж се оказва, че населението се е очетворило. Закъсняваме от невъзможния трафик. Пристигаме! Всички са кисели и болнави. Особено шефа. Едвам издържаме, пием болкоуспокояващо. После второ. Някак избутваме и без това рехавия работен ден, мечтаейки си за вече изградения навик, да лежим на дивана пред телевизора. И тогава се сещаме, че ваканцията свърши! Детето е на училище, другото на балет, няма нищо за вечеря и много за чистене, пране и гладене. Спомените за двуседмичното празнуване ще ни държат дълго време с кисел привкус. Симптомите на следпразнична депресия също.
Прогноза
Прогнозата за излизане от следпразнична депресия е добра. Стига да подхождате без съпротива, че я има. Става въпрос за новоизграден навик на функциониране. Коства технологично време да се задвижите и действате обичайните си ангажименти без да се чувствате зле от това. Все пак Егото ви говори, че имате нужда от още почивка.
