Паник атаки по време на екскурзия

Паник атаки по време на екскурзия – парадокса

За човек, който не се е сблъсквал с кошмара на паническите атаки, твърдението, че почивката е предпоставка за такива, би звучало абсурдно. Та това е един от най-хубавите моменти от живота:

• Време за сън и отдих;
• Далеч от работата и битовите ангажименти;
• Приятен полет със самолет или време за шофиране на дълго разстояние;
• Възможност за разходки, разглеждане на културни забележителности и шопинг;
• Отсядане в добър хотел, където всичко е осигурено;
• Различна храна и питиета;
• Спа процедури, басейн, масажи;
• И други.

Нещата не стоят така обаче за хората с паник атаки

Често почивките и екскурзиите по-скоро ги стресират, отколкото да ги радват и отпускат. Само идеята за нещо извън зоната на комфорт е панираща за тях, а какво остава за останалите “екстри”.

Ето как стоят нещата от тяхна гледна точка:

• Сънят и отдихът са мираж – хората с паник атаки трудно спят в собственото си легло. Шансът да заспят с удоволствие в друго легло със съмнително чисто спално бельо е сравнително минимален;
• Свободното време е предпоставка за повече натрапливи мисли и панически пристъпи;
• Полетите със самолет са ужасяващи, далеч от удобството. Клаустрофобия, тотална липса на контрол, неприятни телесни преживявания и среща с много хора отблизо са асоциациите за подобно пътуване за хората с паники. Шофирането, при това на дълги разстояния, е само по себе си страховито. Особено ако шофиращият с паник атаки е сам. Удобството от факта, че автомобилът дава самостоятелност, изчезва пред идеята, че нещо може да се случи по време на път и няма да има кой да помогне по средата на нищото. За организирани екскурзии с автобус не става и въпрос! Ниските цени на подобни почивки не биха компенсирали преживяването на ступор. Това е какво им причинява двудневно съжителство с непознати хора в затворена кутия, миризми, вредна храна и липса на тоалетна и болничен персонал;
• И ако все пак страдащият от панически атаки се е справил с предходните, то времето за разходки и разглеждане на забележителности би могло да го извади извън релси. Шопингът също изглежда неприятен, тъй като на ново място нищо не е достатъчно добре проверено – нито като цени, нито като качество;
• Въпреки че когато планират екскурзиите си, потърпевшите от паник атаки много се стараят да изберат най-доброто за себе си, често никой хотел не им е по вкуса. Те обичат просто да са на своя територия и няма лукс, който да покрива този критерий;
• Различната храна всъщност е стресов фактор – не е ясно как е приготвена и как би се отразила на честите стомашно-чревни оплаквания, които имат страдащите от паническо разстройство. За питиета не може да става и въпрос. От страх, че ще получат атака, хората с паники избягват алкохола и предпочитат възможността да изпият транквилант в случай на криза;
• Паникьорите обичат да се глезят, но след всичко преживяно от предходните точки не им остава желание за спа процедури. Басейнът се изключва, защото е носител на инфекции, а за сауна не става и въпрос – високите температури и тясното затворено пространство предизвикват паники и клаустрофобия. Масажите на ново място са съмнителни, така че също бързо отпадат от списъка за релакс.

Възможност за потърпевшите от паник атаки да се наслаждават на екскурзиите си

Необходимо е да се работи със специалист по симптома, с когото засегнатите да се учат на доверие и отпускане. Факторът, че разполагат с възможност да се свържат с терапевта си по време на екскурзия, също е от изключително значение. Позволете си да се научите как да почивате!