Епизод 37
Цял ден съм неспокойна. Очаквам срещата с татко и съм много притеснена. По телефона говореше несвързано за някаква къща, паник атака, риболов… спомена и кредит. Имам толкова много работа, че не знам дали ще успея в седем. Гошо се обади, че ще се прибере в тях, защото майка му дошла. Иска да се срещнем. Няма начин! Тази година вече се видяхме с нея веднъж. Два часа ме гледаше накриво, защото не съм можела да правя мусака. „Гошко обича мусака!“ Браво! Само ако знае Гошко какво още обича… Като е дошла, да му изпере чаршафите! И прозорците може да измие. Какво ли става с татко? Не вярвам да има любовница. Има прекалено много работа, за да се занимава с други жени. Мама ще откачи. Звъни и реве по телефона.
Протежето цъфва. В един часа да съм в кабинета на шефа. Стяга ме гърлото. Кой идиот е спрял климатика? Не се диша.
Два пъти проверявам файла, преди да го пусна по пощата. И пак не съм сигурна, че няма грешка. Дланите ми са потни. За какво ме вика шефа? Колко фатално може да съм сбъркала? Таблиците са стандартните. Сутринта беше усмихнат. Похвали ме на оперативката. Каза, че нашия отдел се справя най-добре. Деската ми се изплези. Това е лош знак. И ето го доказателството… Има още 10 минути до един часа. Дали да изпуша една цигара? Не! Имам време да погледна още веднъж цифрите. Адска жега е в тоя офис. И това жужене ще ме побърка. Пет минути. Вир-вода съм! Ще бъда прекрасна с жълтите петна под мишниците. Само да не припадна… „Шефе! Викал си ме!“
Отдел „Маркетинг“ остава без началник! Искам ли да поема длъжността? Имала съм дипломата, опита, познавам отдела, компанията. Към заплатата се включват два бонуса и служебен автомобил. По-честичко ще се наложи да пътувам… със самолет. За две-три години ще мога да си купя апартамент. След четири-пет може и в борда да вляза. „Какво ще кажеш, Ели? Помисли си! Една седмица! Обсъди го с близките си! Ще се радвам да приемеш, ти си машина.“
Вдишвам, издишвам. И още веднъж! Главата ми е празна. Оставам само с бучащите уши, задуха и тупкащото сърце. Отварям си устата, но и там е празно. Решавам да се усмихна! Дано!
Седем часът. Татко звъни! Не помня да съм имала среща с него. А, да!
Любовницата! Срещата с шефа беше в един, а сега е седем. Какво правих през това време? Гледах тъпо в монитора. Офисът е празен! Слизам при татко. Изглеждала съм болна. Паник атака ли имам? Какво е усещането? Боли ли ме корема? Вие ли ми се свят? „Добре съм, татко! Всичко е наред. Не се притеснявай.“ Добре, че заведението е почти празно. Онази маса в ъгъла, точно срещу вратата, е идеална. Нищо не искам. Добре де, една минерална вода! Явно тази нощ няма да се спи. Чудя се филм ли да гледам, или фейса да отворя. Та какво ще кажеш за това, Ели?“ „А? За кое?“ „За къщата! Ще изтегля кредита за покупката, а пък вие с Гошето ще живеете в нашия апартамент. Ще си го ремонтирате, както ви харесва.“ „Чакай, чакай, нямаш ли любовница?“ „Моля? Да имам любовница? Това пък откъде го измисли?“ „Ами, мама много се е притеснила. Мисли, че си имаш любовница. Цветя и шоколад си ѝ подарил, подмазваш ѝ се. А то за къща ставало дума. Ами купи я, като искаш. За това ли беше всичко?“ Тия родители съвсем са откачили. И шефа също.
Той ми предлага да стана началник, те ме занимават с къщи и любовници.
Да кажа ли на татко новината? Не! Гошо звъни. Пита какво съм решила последно.
Егати деня! Не помня дали ядох днес. Няма значение. Ще отворя фейса. Казвам на татко пак да занесе шоколад и цветя на мама. Това с къщата е яко. Мама няма да е съгласна, това е сигурно. Заедно ще я убедим, че така е най-добре. К. Петров пише: „Днес денят беше скапан. Потъвам в някаква бездна. Нямам сили да говоря.“ И аз така, друже! И аз така!
* Вижте и останалите епизоди от невероятния живот на Елица, разказани под формата на 5-минутни четива
