Вилата III. Епизод 67

Вилата III. Епизод 67

Епизод 67

– Слушайте сега, имам да ви разказвам. Ама внимателно! Елица да не разбере, че съм ви казвал, че ще ми отреже топките! Разбрахме ли се?

– Добре Гьорко, брат, мълча. Ама да знаеш, тя ще разбере! Жените имат чувство за тия неща, така че помисли пак дали да разказваш. Като те пусне тревата, да не съжаляваш!

– Не мога да издържа повече! Ще мълча, заклевам се! Давай Гьоре!

– И аз! Кълна се, брат.

– Добре. Значи слушайте.

Оня ден попадам в следната ситуация:

Тя нали чете няк’ви фейсбук групи за панически атаки. Задала въпрос в три от групите, дали паник атаката е заразна, и ме буди в събота, в 8 часа сутринта да ми чете отговорите. Е, няма такива отговори! Примерно „Случват се от раз! Както си спиш спокойно, паниката се прокрадва и те удря с тигана право в челото.“ (това я накарах да ми го препрочита няколко пъти). Както и да е. Не е това историята. После ми заявява, че снощи сме се разбрали да ходим до вилата на техните, да тръгнем рано и да не си правя планове за уикенда. Честно, не помня нищо такова, но е възможно.

Понякога ми говори, аз изобщо не слушам. Просто няма как.

Толкова много приказки никой не може да ги слуша концентрирано, според мен.

– Така е, брат, и аз от време на време се абстрахирам от моята. Особено като кодя нещо. И не го правя нарочно, а тя се сърди.

– Да, точно.

Пътуваме, нали. Аз се кефя на магистралата. Пробвам изпреварването на Монегаската. Май се бях ядосал, щото мислех, че ме лъже нещо за снощи, и карам като луд, за да я дразня. Мацката прежълтява, прави свирепата физиономия и аха̀ да започне, но вече стигаме. Там е нейният старец, с него си ходим на реката, и го заговарям за мряна. Много ги разбира! А нея майка ѝ веднага си я привиква. Брат, за малко да се спъна в оня Велизарчо, малкото ѝ братче. Разпрострял се човекът по двора на едно одеяло. Предният път беше на шезлонг, ама явно са го прогонили от там. Сега на шезлонга е един техен съсед – бай Киро му викат. Забележителност на селото, звезда от езотеричните среди. Тъщата е луда по него. Но за него ще ви кажа подробно някой друг път.

Сядаме на кафе и се започва разговор. „Всичко стана чудесно, точно както искахме с баща ти.“ Значи, къщата е с няколко различни цвята прозорци, ярко червен покрив. Едва ли точно така го е искал… „Баща ти замина командировка и ме остави сама да се оправям, и понеже за монтажа на тоалетната вътре ми поискаха безумно скъпо, та бай Киро доведе един местен. Човекът си разбира от работата! Не взе много. Няколко литра ракия. Свърши чудесна работа.“ Това го запомнете, важно е.

След това отиваме под навеса и печем скара. Жените режат салата. Мирише на препечено. Идилия! Започва да капе, после да вали по-силно. Чудят се дали да се преместим в къщата, ама там е малко бардак засега, и се отказват. Майката продължава да се хвали с новата тоалетна. Преди това тоалетната беше на двора и Елица не искаше да ходи там. Та, докато чакаме да стане скарата, сипват от вчерашния боб с наденица.

Вкусно готви тъщата, това не може да ѝ се отрече.

Велизарчо го гледам как си сипва, сипва, докато вече чегърта дъното на тенджерата.

Майката почва да бучи на бай Георги нещо за сестрите си. Те са четири сестри, не знам дали съм ви казвал. Иска да им дойдат на гости, всичките наведнъж. За да смекчи нещата, му предлага той да покани и неговата сестра. Какво се смеете? Жената се грижи да му е добре! Той обаче не се предава. „Нищо такова няма да правим“ – вика. Признавам му, човекът има дух. Той продължава „Ако ми се появят тука, Неделчо ще го удавя в реката, ще взривя къщата и ще отида в манастир!!!“ За Неделчо съм ви казвал вече, нали? Да, помня. Продължавам, значи. След това – тишина…

Гледат се в очите и аха-аха да се хванат за гушите, но Велизарчо изведнъж се присвива на стола и скимти.

Майката веднага е при него да види какво му е. Познайте. Боли го корема от боба. Тя му предлага да отиде с него да му помага. Той мъжки отказва и твърди, че сам ще се справи. Тръгва към тоалетната. Виждаме го как върви на прибежки през двора, под дъжда. Вали бая силно! Влиза в къщата. Скандалът за лелите разминава, сега се говори за друго.

И значи, в този момент проблясва, чува се супер силен гръм и едновременно с това виждам как покривът на къщата излита нагоре. Е добре, не чак целият покрив, но частта от него, която е над тоалетната. Брат, такова нещо не съм виждал! Заедно с покрива хвърчат нагоре парчета от тоалетна чиния, казанче, плочки.

Чува се как нещо вътре в къщата се срутва на няколко пъти.

След това под вратата започва да тече кална водичка.


Следва продължение…
* Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна


Вижте и останалите епизоди от невероятния живот на Елица, разказани под формата на 5-минутни четива



ARHIENG e частна компания за психотерапевтични услуги. Разбираме колко е важно да бъдем до клиента, когато е в криза и се нуждае от нас.

24/7 БЕЗ УГОВОРКИ

ПРЕДЛАГАМЕ СПОКОЙСТВИЕ