logo

Замайване или световъртеж са част от симптомите при паник атаки

На тях им се обръща внимание от страна на болните и често са водещи или единствени страдания в хода на паническото разстройство. Те предизвикват тежък дискомфорт и водят до задълбочаване на другите придружаващи симптоми и патология. Замайването или световъртежът се явяват като предвестник на предстоящата паник атака и карат страдащите да се вглеждат по-детайлно във функционирането на своя организъм. Това разгръща вегетативната буря със задух и сърцебиене, изтръпване, гадене и тежки опасения за живота и здравето. Тревожността ескалира.

Соматични прояви при замайване

Можем да опишем замайването като телесно състояние на нестабилност и несигурност, съпроводени с усещане за отслабване или немощ в мускулатурата, тежест и отпадналост, на ръба на падането и припадането. Обичайно се придружава от понижена активност и слабо желание да се предприема каквото и да е действие. Крайното състояние е апатия или нежелание и невъзможност да се прави каквото и да било. Освен психологическата невъзможност се наблюдават бавност и разфокусираност на съзнанието, придружени от сънливост и преживяване за тежест.

Замайването е симптом, който се среща при психоорганичните синдроми, най-често свързани с отравяне на организма. С подобни опасения подхождат към него и страдащите от паник атаки. Те смятат, че се дължи на погълната отровна храна или вещества и предвещава скорошен край на болния. А всъщност интоксикацията на организма е в следствие на свръхмерните количества кислород в кръвта. Той е резултат от повърхностното и учестено дишане наречено хипервентилация, което се среща при паник атаките.

Световъртежът и замайването могат да се срещнат и при физическо изтощение на организма, при обезводняване, слънчев и топлинен удар, тежка психологическа или емоционална травма.

Какво се случва при паник атака?

Замайването в хода на паник атака е следствие от няколко патофизиологични механизма, които се подсилват взаимно. Ще разгледаме водещите от тях в хипотетичен хронологичен ред, с уговорката, че причинно следствената връзка не е задължително да следва описания модел.

Паник атаката започва внезапно – без предупреждение. Липсва и застрашаваща за живота и здравето ситуация.

Разразява се така наречената вегетативна буря – сърцебиене, замайване, страх.
Замайването идва от действието на адреналин и норадреналин, които се отделят от надбъбречната жлеза. В много кратък период се преразпределят много големи обеми кръв в организма. Тези хормони пренастройват нервната система в режим на опастност.

Рязкото преминаване от спокойствие към състояние на екшън е зашеметяващо за болния. Повишените изисквания пренапрягат до крайност всички системи в организма. Най-засегнати са сърдечно съдовата, мускулната и нервната системи. И трите са в авариен режим. Човек започва да възприема интензивно сигналите от околната среда. Това го замайва, защото го намира неподготвен. Ескалацията продължава няколко минути.

Болният е зашеметен, объркан, замаян и дезориентиран. Емоционално е силно уплашен и парализиран от преживяването. Чуди се как да избяга от него и да се спаси, какво да предприеме. Цялостно е объркан и търси нещо сигурно, което да го успокои.

Следва етапа на нервно мускулно изтощение

Екстремният характер на паник атаката е довел до изчерпването на глюкозата, която е основен енергоизточник за мозъка. Ефекта на това е тотална отпадналост и сънливост, придружени от гадене и слабост.
Невротрансмитерите и хормоните са извън нормалните си параметри и като цяло баланса на организма е нарушен. Това води до отпадналост и зашеметеност, чувство на психологическа и емоционална отдалеченост от света и случващото се в него.

Замайването е част от паник дистрес синдрома като може да продължи часове след преминаването на паник атаката. Възстановяването протича безпроблемно, но честите паник атаки могат да засилят психоемоционалните и социалните дисбаланси и да нарушат естественотот функциониране на засегнатите.

Как да сме сигурни в диагнозата?

Важно е също така да бъдат направени всички медицински изследвания, изключващи в диференциално диагностичен план заболявания, които протичат с подобни на паниките симптоми. Така замайване може да има при сърдечни, неврологични, белодробни, хематологични и другизаболявания и състояния. При наличие на някое от тях се лекува то.

Ако диагнозата е паническо разстройство лечението е с психотерапия.