Епизод 48
Не, Гоше, не работиш днес! Това е по-важно. Пътуваме по магистралата. Надявам се нашите да ни дадат апартамента. Мама вече е на вилата и ми обяснява по телефона каква е обстановката. Казва, че всичко в къщата било порутено и прогнило. Направо се разпадало. Миришело на мухъл и на умряло. Брр! Щъкали паяци и други гадинки. Истинска биологична бомба! Щели да минат векове, преди да може да се ремонтира, почисти и влезе да се спи там! Какво съвпадение, точно като при Гошо! Мама и татко спорят за тая къща вече месец. Мама никога не е виждала татко толкова категоричен. Май щяло да е по-добре да си имал любовница! Мама отива да гледа бараката на двора. Затваря. Гошо, казва, че разбирал татко и бил на негова страна: „Само заради реката на два километра си струва.“ Ясно! Ето защо напоследък си станаха толкова близки.
Гошо кара кошмарно. Не мога да разбера с какво го ядосвам или просто си е кисел.
Татко нещо е болнав! Сълзят му очите, присвива го корема. Има жестоки главоболия. Сърцето го боляло. Мама казва, че е ял развалено зеле. Така му се падало, като яде по комшиите. Отказвал мамините гозби. Скарани са още. Според татко, тя във всичко слагала захар! Не вярвам да е от зелето. Вече цял месец го боли корема. После ще поговоря с него. На Гошо нещо му става! Подскача около татко, все едно е на осем. Да ходели да видят реката. Носел въдиците. Всичките! Кретен! Не поглежда нито двора, нито къщата. Още не сме слезли от колата и вече дава зор. Караме се! Обаче двамата вземат въдиците и тръгват! Вельо се тътри след тях. Той иска да си легне, ама няма къде. Идеално, че оставаме само с мама. Ще разгледаме вътре, ще си побъбрим и ще намеря подходящ момент да я питам за апартамента. Разглеждаме къщата. С дъждобран съм, за да не се изцапам. И с гумени ботуши. Мама още е сърдита, че татко е купил „тая съборетина“ без нейно разрешение. Не е ясно откъде е взел кредита, при какви условия. Мама му говори служебно. На всичкото отгоре искал да се пенсионира. Имал годините, стажа… Не е съгласна. Трябва да работи! Как ще си плащат сметките? Какво си представя? Да дойдат да живеят тук? Изключено! Ако той дойдел тук, тя щяла да си остане в София.
А така! А Аз?! Къде ще живея? Никой не мисли за мен! Егоисти!
Мирише! На клозет! Леко ми прилошава.
Представям си как ще стане, ако се ремонтира апартаментът на нашите и се преместим там. Малко ми олеква. Изведнъж се чувствам вдъхновена за презентация! Спира да ми мирише на клозет. Казвам, че вилата е бонбон! Сипя идеи как ще стане. Едни френски прозорци. Цяла цветна градина. За домати. Един ветропоказател и камбанка на вратата на оградата. За голям хол с веранда, да си пият кафето сутрин, независимо дали е слънчево или вали. Модерен кухненски бокс с всички необходими уреди. Баня и тоалетна на всеки етаж и една тоалетна с мивка, достъпна от двора. Отделни спални за мама и татко. Чувствам се способна да убедя мама и за продънен селски нужник, колко е хубав! Предлагам да се качим на горния етаж. Стълбището за малко да се срути, но се закрепва… Тук може да има две стаи. За Вельо и за мен. Казвам, че искам баня и тоалетна до моята стая. Казвам, че така ще можем да идваме редовно с Гошо.
Дворът ми харесва! Равен и огромен.
Има място за няколко хамака, за голяма маса и столове. От ракита. Или ковано желязо. С тия дървета наоколо няма да има нужда от чадъри. Ето тук може да си правим плаж. Ще предложа на татко да построи басейн. Ей там отстрани може и бар да се направи. Ще се облицова с камъни. Като във вилата на шефа. Пътеката към бара, самият бар, басейнът, всичко там беше облицовано в камъни. И навсякъде фенери. Може и по дърветата да се закачат. Такова блаженство! Чист въздух, тишина, няма неприятни хора. Никой не кашля в лицето ти… Тука паник атаки не виреят. Няма как да му стане лошо на човек. Сигурно ще спя като бебе. Какво не ѝ харесва на мама! И на татко ще му е добре.
Лицето на мама вече не е така напрегнато, дори започва да се усмихва. „И две палета, като Джери ще вземем! Като пораснат, ще продаваме кутретата. Вървят по 4000 едното!“ Олюлявам се, но успявам да се усмихна на 180 градуса! „И внучетата ще ги водите тука, всяка седмица. Цялото лято ще стоят при нас. Хайде, какво чакате!“ Усмивката ми става към 520 градуса…
Правим салатата на двора. За обяд ще има риба. Прясно уловена. Донесли са скарата от София. За десерт… баница. Сигурно затова татко го присвива корема.
Връщат се! Изчистили са рибата още на реката. Татко нищо не го боли, а Гошо вече не е кисел. Цъфва някакъв дядка. Съседът! Татко го кани да обядва с нас. Уф! Носи шише домашна ракия. Естествено! Сега ще трябва аз да карам до София. И точно тогава ще се паникьосам. Цял ден нищо не усещам, но няма как да ме пропусне. Само малко ми прилоша, като влязох в къщата, но мина бързо. Даже на мама не казах!
Четете още:
Вилата II. Епизод 49
Вилата III. Епизод 67
Вилата IV. Епизод 68
* Вижте и останалите епизоди от невероятния живот на Елица, разказани под формата на 5-минутни четива
