Епизод 68
* Ако сте пропуснали началото на историята, четете тук >>
Добре ли сте вече? Да продължавам ли да разказвам? Ще продължавам, че след малко трябва да си ходя. Иначе топките ми заминаха.
Значи, след като гръмва бомбата, минават няколко безкрайни секунди, никой не мърда и не диша. След което майката се изцепва „Велкооооо“ и всички хукваме натам. Бай Георги е бърз, стига най-напред от всички. Отваря вратата. Вътре е мазало. Явно се е счупил подът на тоалетната и Велизарчо е паднал на долния етаж. Детето мучи под счупените дъски, парчета мазилка и фекалии. Вадят го от там. Майката пищи в несвяст. Оглеждат го от всички страни. Освен, че е омазан и с цицина на главата, няма видими повреди. Майка му продължава да вие, държи го в ръце и го тръска. Главата му се кандилка, все едно е на ластици. Рейки майсторът Бай Киро е в мощта си. Издърпва го от нея, не е ясно как успява, слага го легнал на пода и започва да прави кръгове с ръце отгоре, ето така. Да го ‘ба̀ в магьосника!
Очаквам всеки момент Велко да полети във въздуха, като мацките на фокусниците.
Дъвча си ръкава, за да не се разхиля. Бай Киро заявява авторитетно, че няма счупено. Тъщата намалява волумето. Карат го да стане и да върви. Виси като сопол и едвам говори. Бай Киро вика, че можело да има мозъчно сътресение. На мен ми изглежда добре, в нормалното си състояние. После лекарите го потвърдиха – нищо му няма.
На входната врата са се събрали съседи от цялото село. Дъждът почти е спрял. Хората държат носовете си с ръце. Вони, не се трае!
Георги и Евгения се гледат. Бай Георги казва кротко „Та, колко бобец с наденица изяде нашето детенце?!?!“ Евгения: „Ами прилоша му от глад на детето! Колкото иска, толкова ще яде! Ти какво си мислиш?“
В този момент Бай Георги хваща Велко за анцуга го повлича към реката.
Изглежда, че детето виси на анцуга. Въобще не се съпротивлява, което явно допълнително ядосва бай Георги – поне да се защитава или да се разплаче, а и тежи сигурно.
Тъщата търчи и го моли да го пусне. „Детето не е виновно! Той е твоя кръв! Как може да си толкова безсърдечен! Какво толкова е станало. Няколко нацапани тапета и подгизнала градина. Тъкмо ще са наторени зеленчуците и цветята.“ В тоя момент всички съседи започват да го молят за милост. Бай Киро мърмори нещо за карма. Елица тича след тях. Носи си чашата с кафе с едната ръка, без да го разлива, с другата си държи носа запушен и едновременно внимава да не ѝ затъват токчетата в калта. Ей, тия жени са страшни! Уникална координация! Стигаме до брега и вече наистина започвам да се притеснявам, че ще се опита да го удави. В тоя момент обаче той го пуска. И двамата изглеждат супер изтощени. Майката тича да прегърне синчето си, ма той вече няма сили да диша направо. Не я поглежда.
– Добре бе, Гьорка, какъв е бил тоя боб?! Нещо друго има тука, не се връзва.
– Монка, добре ги надушваш нещата. Ще ви кажа и за това.
В тоя момент хората от селото виждат, че нещата вече са под контрол, и с радост и бърза крачка се разотиват. Връщаме се обратно. Дъждът е спрял. Свежо е, мирише на ливада и на гръмната тоалетна. Идва ми добра идея. Включвам градинския маркуч във външната чешма и предлагам на семейството да ги изплакна малко. Те не възразяват. Действам. Елица ме гледа влюбено. Тримата отиват да се преобличат в неомазаната част от къщата. Изплаквам вътре и по двора каквото мога с маркуча. После сядаме с Елица да си допием кафето под навеса. Бай Георги пристига и сяда при нас. Мълчи за малко. После ми вика: „Я ела с мене!“ Отиваме двамата зад къщата. Там има септична яма. Разглеждаме нещата. Металният капак на ямата е огънат и овъглен. Явно гърмът е бил привлечен от нещо – от издадения над земята метален капак или от водата под него, и през некадърно монтирания канал е достигнал до тоалетната. Велко е оневинен. Та такива работи ви казвам. Поцепня! Айде, тръгвам аз.
Четете още:
Вилата II. Епизод 49
Вилата III. Епизод 67
* Вижте и останалите епизоди от невероятния живот на Елица, разказани под формата на 5-минутни четива
