Символното хранене в детството
За децата храненето има по-важно психологическо, отколкото гастрономическо значение.
Храната е символ на майката. Това се обуславя още от пренаталния период, когато бебето е едно цяло с майка си – развива се, храни се и изобщо функционира в нейната утроба.
Какво се случва след раждането? (0-1г.)
За новороденото храната и съня са основни потребности. И ако съня се случва естествено, то храната е външен фактор и е необходимо някой да му я осигури. Най-често това е майката чрез кърменето. Новороденото няма възприятия за време, пространство, нито пък за собствена личност. То е каквато е храната му – майка му. Съответно, ако има храна (майка) и него го има, ако ли не – то се преживява мъртво. Става въпрос за храната не изцяло в гастрономическия й смисъл. Във фазата от 0 до 1 година е изключително важно майката или човекът, който се грижи за детето, да успее да му предаде през храненото усещането за приемственост, сензорика и присъствие. Не винаги, когато бебето плаче, това е признак, че е гладно. “Достатъчно добрата майка” развива силна интуиция и знае кога и как да откликне на повика на детето си. Понякога много по-успокояващо за детето е да бъде прегърнато и докоснато, тъй като в този етап на развитие то комуникира с тялото си. Що се отнася до храненето, то не трябва да бъде планирано. Изключително важно е да се случва, когато е поискано – майките обикновено усещат кога детето им е гладно. Така бебето се научава да заявява потребностите си още от ранна детска възраст. Ако майката не откликва на тази нужда, детето се научава, че няма смисъл да иска, защото остава неразбрано. В много случаи едно такова дете спира да плаче и заживява в един фантазен свят, където “храната/мама” винаги е налична и то се чувства живо. И обратното – ако всяка една друга потребност на бебето бъде заместена с хранене, то се научава да замества всичко с храна.
Хранене при децата в периода 1-3 години
В този период детето формира своя Аз. Учи се на граници. Започва да формира мислене, да борави с фрази “Да”, “Не”, “не искам”, “няма пък”. Постепенно е спряло да суче и се захранва с пюрета и детска храна. Символно е изключително важно в този период детето да не бъде насилвано да яде. Инатът е съвсем обясним в тази възраст и е необходимо родителите да подхождат с разбиране, че детето се мръщи и отказва определени храни. Всъщност на символно ниво бунтът към храната е бунтът към налагането и незачитането на личното пространство. Децата се хранят, когато огладнеят. Няма нищо опасно в това, че детето не иска да яде, когато родителят смята, че е необходимо. Насилието не решава въпроса, а го задълбочава. Ако родителите научат детето си на ясни и коректни граници, то не би имало проблеми с храненето, защото ще се случва по негов избор.
Хранене при децата в периода 3-5 години
Детето започва да се интересува освен от играта и от дейностите на възрастните. Това е прекрасен период, в който родителите могат да съчетаят играта с приготвянето на храна. Почти няма по-приятно нещо за децата от това да усещат със сетивата си храната – да месят, да опитват, да се цапат. Без забрани и правила. Така те имат усещането, че са участвали в нещо голямо като приготвянето на храна и това им е било забавно. Момиченцата могат да участват с приготвянето на сладки заедно с майките си, например. Момчетата да помагат за скарата на бащите си. Дори участието да не е пряко, е хубаво у детето да остане това усещане. Тогава би се хранило с апетит с храната, която “само” е приготвило.
Хранене при децата в периода 5-12 години
Период на социализация. Храненето сред хора е особено важно за изграждането на навика и предотвратяване на риска от социална фобия, свързана с храна. Храната носи удоволствие, когато е утвърдена от връстниците. Хубаво е детето да е опитвало всякаква храна, дори това да не се нрави много на родителите. Така или иначе детето копира модела на хранене на родителите – ако те се хранят с качествена и здравословна храна, детето също ще я предпочита, и обратното. През този период е добре родителите да възпитат у детето си уважение към храната и традициите, свързани с храненето. Да ги научат на отношение, на практичност по отношение на използването на продуктите, така че да не се изхвърля храна.
Периодът е много рисков по отношение на зараждане на хранителни разстройства. Необходимо е да се внимава за констатации по отношение на тялото на детето, оценяването на здравословно и нездравословно хранене, както и отново за насилието при хранене.
Какво да направят родителите, ако смятат, че детето им има проблем с храненето?
На първо място е задължително да се изключи органичен проблем. Ако е сигурно, че се касае за психосоматика, е важно да се направи консултация със специалист в областта – психотерапевт или психолог. На базата на снетата информация той ще може да препоръча индивидуална терапия за майката и детето, семейна терапия или друг вид психологическа работа, съобразно индивидуалния проблем.
