Епизод 27
Последните дни бяха пълна лудост… Стигнах дотам да не знам дали все още ми се ходи на сватба. След шопинга с леля Ефросина и Неделчо отново посетих спешното. Не можах да убедя леля да купи каквото и да било, накрая се наложи аз да ѝ купя някои неща, иначе щеше да си ходи с каквото има. Мислех си, че вече знам какво да очаквам от паниката, но явно не е така. Изтръпна ми половината глава, все едно е разрязана по средата, отгоре надолу! Толкова се уплаших, че започнах да пищя. В спешното ме “успокоиха”, че нищо ми няма. Нищо ми няма! Ами добре, като нищо ми няма. Препоръчаха ми да се обърна към психиатър. Отново. Препоръчах им да заведат леля на психиатър. И после те самите да отидат.
И все пак, нашата подготовка напредва. Гошо и аз си напазарувахме дрехи. Гошето намери една връзка в аутлета и ни излезе три пъти по-евтино. Вярно, че роклята ми имаше бримка, но мама ме посъветва къде да отида да ми я хванат. Наложи се да ходим на шивач за сакото на Гошо. Беше някаква нестандартна мярка, дълго и тясно. Той е слабичък и на широчина му беше добре, но трябваше да се скъси. Едвам го убедих да му купим копринени чорапи. Държеше ги, все едно са сопол.
Най-много се измъчихме да измислим подарък.
Татко спаси положението, като извади отнякъде стара бутилка вино. Според него това вино щяло да впечатли дори граф. Не можахме да разберем много повече, защото мама изведнъж му се ядоса, как така не знае за това вино толкова години и продължаваха да се карат, когато си тръгнахме. На виното има етикет. Който иска, да го прочете. Така че и с подаръка не се охарчихме прекалено. Купихме само кутия за бутилката.
И ето ни на летището в Единбург. Краката ми треперят от полета. Трепка ми и десният клепач. Гошо се радва. Това било на пари. Не сме много хората, които пристигаме от България. От роднините на Рени присъстват само сина ѝ Вихър и неговото куче. Шотландската група е в намален състав. Йън и Глен останаха в България. Йън отказва да се раздели с новата си любов Вики, оная, дето в ресторанта го хипнотизира с деколтето си. Хахаха, не мога!… Глен е приютен временно при тях. Спи на дивана в хола на Вики. Кракът му е счупен лошо от падането от дансинга. Има и мозъчно сътресение след ресторанта, заради което не бива да пътува две седмици, да гледа телевизия и да слуша музика. За него се грижи дъщерята на Вики. Останалите шотландци не мога да ги позная. Щом стъпиха на родна земя, изведнъж глътнаха бастуните. Гледат сериозно и се надуват. И Спайдърмен, и Ананаса!
Леля и Неделчо засега кротуват. Предупредени са да не ме излагат.
Нападат ни папараци. Докато те щракат, пристигат пет автомобила с шофьори. Натоварваме се в тях. Пътуваме час и половина през някакви жални пущинаци и пристигаме в каменен замък сред тучна зелена морава. Докъдето поглед стига, е хълмисто поле, обрасло с храсти. Единствените живи същества са стадо овце и зловещо ято гарги, които правят кръгове и гракат. Идилия! Става ми мъчно за Рени. Как ще живее в това пусто място? В замъка е студено, прилича на музей. Има рицарски брони из коридорите. Стряскам се, като минаваме покрай тях, ако не ги забележа навреме. Таваните са ужасно високи. Всички камини са запалени, но не топлят. Гошо е ужасно доволен. Било му детска мечта да посети такъв замък.
Настаняват ни в нещо като апартамент, с една голяма стая и друга, по-малка. Гошо влиза в банята. Аз присядам на леглото в малката стая. Леглото е с балдахин. Вземам една ябълка от купата на шкафчето и отивам в другата стая. Оттам се вижда градината.
Когато се връщам, ме полазват тръпки. На същото място в купата има друга ябълка!
Някой се е промъкнал и я е сложил междувременно! Оглеждам се наоколо. Изглежда, че няма никого. Решавам да проверя. Вземам новата ябълка и пак отивам в другата стая. Връщам се и отново ябълката си е там!!! Ужас! Някой следи какво правя! Отивам и казвам на Гошо. Той не чува заради водата. Когато излиза от банята, веднага му разказвам случката. Водя го в другата стая и му обяснявам. Той не ми вярва. “Нещо си се объркала” – казва. Връщаме се в спалнята. Мократа му хавлия липсва и е сменена със суха и чиста сгъната хавлия. Той се ококорва и подскача. Проверява си портфейла. Всичко си е на мястото. Стигаме до извода, че такова е обслужването в замъците. Не е лошо, но е доста изнервящо. Гошо си разнася портфейла с него до края на престоя ни.
Първата вечеря върви съвсем гладко. В началото се запознаваме с бащата и майката на Стийв, с двете му сестри и мъжете им, и с брат му. Братът е най-малък и още не е женен. Всички ми изглеждат много мили и любезни хора. Има обаче нещо в сивите очи на майка му, което ме кара да настръхвам. Леля и Неделчо са инструктирани да наблюдават какво правя аз с приборите за хранене и да се стремят да го възпроизведат.
Леля е доста неспокойна. През цялото време се оглежда за мъже с полички.
Опитвам се да я успокоя, че ще са облечени така само за сватбената церемония, но тя продължава да нервничи. Не сваля очи от Неделчо и не му дава да мръдне без нея.
* Вижте и останалите епизоди от невероятния живот на Елица, разказани под формата на 5-минутни четива
