logo
5-минутно четиво

Сватба в Шотландия II. Епизод 28

Епизод 28

Епизод 28

Церемонията в църквата продължава сякаш безкрайно. Всички шотландци са със сака и килтове, с три-четвърти чорапи с пискюлчета, които очертават мускулестите им прасци. Леля ги гледа примряла, сигурно си представя какво имат отдолу, по-точно, че нямат нищо. Като си го помисля, и аз се изчервявам. Шантава работа! Неделчо ги гледа опулено. Мисля, че леля е разочарована от външния вид на жените. Всички са с нормални дълги официални рокли, нищо специално, както при мъжете. Гошо ми прилича малко на шотландец, заради брадата. Представям си го с поличка. За малко да се изхиля. Има няколко сладки мини-шаферки, руси и рижави, с венци от бели цветя и дълги бели роклички, в които се спъват.

Църквата е голяма и каменна, като замъка. Вътре е точно толкова студено и ветровито, колкото и навън. Има украса от бели цветя и свещи. Свири малък оркестър с цигулки и арфи.

Спайдърмен и жена му са кумове.

Тъй като бащата на Рени не присъства, нейният стар приятел Тони я води в църквата. Преди да минат прага, възрастна шотландка ги спира и кара Рени да смени крака, с който прекрачва. Трябвало с десния. За малко! Хахах, тия шотландци сигурно вярват и във феи! Рени е неземно красива. Надявам се и аз на нейните години да изглеждам така! Роклята ѝ не е снежно бяла, а кремава. Естествено червеникавата ѝ коса сякаш свети! Може би се заблуждавам, но за момент ми се струва, че виждам да блести сълза в окото на Тони.

Независимо, че е дребничък, Стийв изглежда внушителен в традиционната си носия. Сигурно защото е толкова уверен в себе си. Гледа Рени и се усмихва.

Церемонията най-сетне свършва. Караме по традициите. Група гайдари извежда хората от църквата. Българските гайди ми харесват много повече. Тези са едни пискливи и странни. Щом излизаме, папараци се нахвърлят да снимат. Доста хора са се събрали отпред и хвърлят цветни листенца по младоженците. Вървим обратно към замъка по алея с камъчета. Доста е далече. Хич не мислят за токчетата на дамите! От двете страни на алеята са подредени кошници с цветя. Входът на замъка е с арка от цветя и панделки. Много е красиво!

Влизаме в голяма зала. Гайдарите изсвирват още една дълга писклива песен, спират и прибират гайдите. Довиждане! В едната част на залата е подредена голяма дълга маса. Настаняват ни около нея. Леля е в обсега ми на действие. Това е добре. Тя продължава да гледа уплашено мъжете с полички и се държи за Неделчо. Той почти е задрямал. Кумът говори нещо на шотландски, което не разбирам. След което довлича дървен шкаф-часовник с кукувичка и го бута към младоженците. Всички се смеят, ръкопляскат. Стийв дърпа нещо по часовника и кукувичката кука. Рени се залива от смях. Какво е това малоумие?!

После започва някакъв странен танц с много подскачане.

Всички шотландци с голям ентусиазъм се включват. Сигурно са измислили такъв танц, за да не умрат от студ в замъците. За моя голяма изненада, и Рени се включва. Тя очевидно знае всички движения на танца. Кога е успяла да ги научи?! Рипането продължава около час и половина и явно ги радва много. После играем хоро. Най-сетне, мога да се пораздвижа. След това има почивка. Стийв и Рени обикалят да си говорят с хората. По едно време стигат до нас. И тогава става страшно!

Леля Ефросина вади двайсетолевка от чантата си, подава я на Неделчо, той я наплюнчва и я залепва на челото на Рени!

Проехтява приглушен смях, после продължава тихо хихикане, на вълни. Кошмар! Знаех си, че така ще стане! Няма как да не ме изложат! Усещам, че бузите ми пламтят. Иска ми се да потъна в земята и повече никога да не се покажа. В ушите ми бучи. Рени се усмихва, пита леля някакви неща и превежда. Обяснява, че това е стара българска традиция. На леля ще ѝ се откъсне главата да кима. Явно с кимане се опитва да компенсира, че не разбира какво се говори. Стийв кимва с разбиране. Страшна работа е Рени! Никога не губи самообладание. Взема банкнотата от челото си и я слага в кошничката на една от шаферките, които ги следват. Всички ръкопляскат. Мъжът на Деската се включва в играта. И той лепва една банкнота на челото на Рени (без да я плюнчи!). Същото прави и Гошо. Някои от шотландците, да не останат по-назад, също си приготвят банкноти. Струва ми се, че се подхилват. Кошничката бързо се пълни. Чудя се, добре ли е това, или не е добре…

И докато се чудя, става време Рени да хвърля букета. Избутват ме отпред, хич не ми се ходи. И – познай…

Букетът лети към мен! Опитвам се да го избегна, но ме удря право в десятката.

Просвам се на земята. Някакви хора тичат към мен. Бързо се изправям, успокоявам ги, че всичко е наред. Голям смях! И аз започвам да се смея, напада ме истерията. Гошо ме гледа влюбено, доволен, че нищо ми няма.

Пак се започва с рипането. Гошо ме кани да се включим. Гледай ти! Това е първият случай, в който ме кани на танц! Добре му се получава. Може би защото е само подскачане и обикаляне в кръг, хахах! Деската и мъжа ѝ също подскачат. Не усещаме как минават часовете. Някъде в малките часове Рени идва и ме пита дали съм виждала Емили. Коя е тази Емили? Това била шаферката, дето събирала парите.

Всички търсят Емили. Няма я. Кошничката с банкноти също я няма. Не мога да повярвам! Това е невъзможно! “Няма невъзможни неща на шотландска сватба” – казва Спайдърмен.

 



* Вижте и останалите епизоди от невероятния живот на Елица, разказани под формата на 5-минутни четива