Един от най-често задаваните въпроси при паник атака е “Луд ли съм?”
Паник атака е внезапен пристъп на силен страх за живота и душевното здраве, който е съпроводен с телесни симптоми. Един от основните страхове при нея е свързан с вероятността човек да загуби разсъдъка си. Всичко. което му се случва, е изключително необикновено и няма аналог в нормалния живот.
Лудостта е популярното название на тежката психопатология – шизофрения или манийно-депресивна психоза. Те протичат с налудни мисли, халюцинации и други психични симтпоми. Общото между паниката и психозата е, че произтичат от психичното пространство на човека.
При страдащите от паническо разстройство това е водещо опасение (да не полудяват) наред с чувството за опасност за живота.
Плашещите неща при паник атака са следните:
- Възниква внезапно без връзка с каквото и да било външно събитие;
- Ескалира много бързо и свръхмерно. Всичко се развива в рамките на секунди;
- Страдащият губи контрол върху себе си;
- Страховете стават толкова интензивни, че са непоносими;
- Човек иска да избяга от това състояние, а не може, чувства се хванат в капан;
- Появява се усещане за нереалност – околната обстановка губи нормалните си очертания и качества;
- Реалността започва да изглежда странна, непозната и страшна. Това е дереализация;
- Паниката замъглява съзнанието и човек се чувства неадекватен. За това допринасят симтпомите на пристъпа;
- Страдащият започва да се възприема по начин различен от обичайния;
- Не е на себе си, все едно е друг човек. Това се нарича деперсонализация;
- Замайването, причерняването, изтръпването, световъртежът, които са част от телесните симтпоми, обогатяват клиничната картина и подсилват усещането за полудяване.
Каква е основната разлика?
При паник атака въпреки въпросите “Луд ли съм?”, “Полудявам ли?” се наблюдава едно свойство на съзнанието, което е обособено като критичност. Пациентите знаят, че това, което им се случва, е нещо тяхно, а не причинено отвън. Те се страхуват и срамуват от паническата атака. За разлика от психозите, при които няма критичност, при паниката има ясно съзнание за случващото се. Самият факт, че страдащият от паник атака се пита “Ще полудея ли?” показва наличието на здрав разсъдък. Вероятността паническо разстройство да се обогати с психоза е много малка. От психотерапевтична гледна точка, след като болният отреагира фрустрацията от средата и интрапсихичния си конфликт чрез паник атака, е малко вероятно да развие по-сериозно разстройство и да влезе в психотизъм. Лудите хора не смятат, че са болни и че имат нужда от лечение. И ако човек с паническо разстройство си дава сметка, че има нужда от медицинска помощ, душевно болният отрича да има нужда от такава.
Важно е да е ясно следното:
Като част от психиатричната нозология, паническото растройство има дълбоко и тежко увреждащо действие върху живота на пациентите. Без голям риск от лудост те се превръщат в страдащи психични, емоционални и социални инвалиди. Често са в по-тежко състояние от психотичните пациенти на лечение.
Има Добра новина
При адекватно психотерапевтично лечение паник атаките се овладяват и спират. В този смисъл прогнозата е много по-добра от тази с психозите. С правилно лечение и в двата случая има благоприятно повлияване. При душевната болест са важни медикаментозното лечение и срещите с психиатър, а при паники – разговорите с психотерапевт. От психотерапевтична гледна точка стартиране на терапията с транквиланти и антидепресанти при по-леките форми на паническо разстройство е стратегическа грешка. Така се замазва симтпоматиката и се отлага взимането на психологически мерки за овладяването на проблема. Има, разбира се, тежки запуснати случаи, при които лекарствата са част от комплексната грижа за пациента.
Какво причинява отлагането
Според нас отлагането на психологическата работа води до усложняване на клиничната картина и закономерно – до излишно страдание и съответното медикаментозно лечение.
А то си върви със своите противопоказания.
