Епизод 21
Много съм развълнувана! Днес ще се запозная с годеника на Рени! Нищо не знам за него, освен че е шотландец. Малко ме е срам. Моминското парти на Рени, което организирахме с Деската, продължи цяла нощ. На два пъти мислех да я питам за човека, за когото ще се жени, но след това забравях. Нито Деската, нито Протежето се сетиха да я попитат. Толкова се забавлявахме четирите, че напълно пренебрегнахме тази съществена част от предстоящата сватба…
Рени ни покани довечера на прощално тържество. Нещо като сватба преди същинската сватба. Протежето е в Лондон и умира от яд, че ще пропусне. Гошо не може да дойде. Ами че какво, добре ще си изкараме и без него. Ресторантът е близо до салона ѝ. Поканила е всичките си хора от салона. Ще присъстват и няколко приятели на бъдещия младоженец. Едвам изчаквам да стане 18 часа, за да тръгна натам. А сега е само 11…
Нетърпелива съм цели петнайсет минути. След това се оказва, че е станал голям гаф с един от продуктите ни. Захващам се да разплитам случая.
Деската ми звъни по телефона. Вече е 18:30. Би трябвало да съм в салона. От там ще тръгнем. Мразя да закъснявам! Грабвам чантата и хуквам. Оставям колата на паркинга и вземам такси. Тази вечер вероятно ще изпия повече от една чаша шампанско! Хаха.
Когато пристигам, заварвам странна сцена. Пред салона са застанали десетина човека, облечени в костюми на супер герои и зеленчуци. Двама спайдър-мени, един супермен, ананас, банан, два домата и две царевици. Крещят на някакъв странен език, който далечно напомня английски. В средата на странната компания е застанал слабичък усмихнат човек с розов тен, облечен нормално, с дънки и тениска. Царевиците го тупат по гърба окуражително. Имам странно предчувствие. Мисля, че тези хора имат отношение към сватбата на Рени… Стигам до вратата на салона. Опитвам се да я отворя, но се оказва заключена. Гледам през стъклото. Пълно е с хора. Всички от салона са тук, пият питиета и си приказват. Започвам да чукам. Зеленчуците и супер героите изведнъж се втурват към мен! Ужас! Вратата рязко се отваря, няколко ръце ме издърпват вътре, захлопват я обратно и я заключват.
Ананасът се разпльоква върху стъклото и театрално се свлича надолу.
Обръщам се въпросително към хората вътре. Те реват от смях и никой не може нищо да ми обясни. Ицо Фризьора и маникюристката Ники явно командват събитията. Никъде не виждам нито Рени, нито Деската или мъжа ѝ. Зеленчуците отвън образуват боен ред, маршируват и пеят в хор. Супермен дирижира. Отново се насочват към вратата. Започват да блъскат и да крещят някакви неща. Кой знае защо, никой от хората вътре не се притеснява. Дюдюкат и се смеят. Пред вратата се появява обикновено облеченият човек. Вади от джоба си банкнота от сто лева и я пъха под вратата. Хората около мен избухват в смях. Ръкомахат отрицателно. Някои показват среден пръст. Той изглежда леко разстроен, но престорено. Съвещава се със сподвижниците. След малко вади още една банкнота и я пъха под вратата. Никакъв успех.
Имам прозрение! Това е някакъв странен вариант на нашенския обичай за купуване на булката!
Годеникът се отчайва. Той вади от джобовете си три пачки банкноти и шепа метални монети и ги изсипва пред вратата. След това вади самите джобове и ги разперва настрани, за да се види, че са празни. Вече очаквам да му отворят. Това, като гледам, са поне три хиляди лева. Но не! Смеят му се! Той се засилва, тегли шут на вратата, обръща се с гръб и вика съотборниците. Съвещават се известно време. След което събират парите от земята и изчезват нанякъде. Това изненадва обсадените. Използвам момента и питам къде е Рени и какво всъщност се случва. Следва поредният смях. Водят ме в стая по-навътре в салона. Рени е там, в тясна лилава рокля, зашеметяваща. Деската също е там. Питам ги каква е тази странна ситуация. Правилно съм разбрала, че това е младоженецът с приятелите си и че разиграват ритуала за купуване на булката. Това била идея на Ицо Фризьора и двама приятели на Рени. Но всъщност никой не знае какво ще се случи по-нататък, защото не е имало предварителен план.
Минават два часа. Нито следа от младоженеца.
Пием, приказваме си и си похапваме коктейлни соленки и сладки. Явно сватбата се разминава. Рени се смее и отбелязва, че може би е за добро. „Шотландците са големи стисльовци“- казва Ицо Фризьора. – „Ебаси графа, видя ли, и стотинките си събра!“ Следва взрив от смях. Вече е девет вечерта. Отдавна е тъмно. На няколко пъти се чуват предложения все пак да отидем в ресторанта, но не ни се тръгва.
Изведнъж пристигат две таксита. От тях изскачат кандидат-младоженецът и още десетина души с розови шотландски лица, някои с бради (явно са свалили костюмите на зеленчуци, за да се съберат в такси). Той застава пред вратата на едно коляно и поставя на земята ключ за кола със знака на Ламборгини. Настава пълна тишина. Човекът казва спокойно: “Ren, come with me.”
* Вижте и останалите епизоди от невероятния живот на Елица, разказани под формата на 5-минутни четива
