Епизод 22
* Ако сте пропуснали началото на партито, прочетете в Епизод 21
Рени махва на момчетата да отворят. Взема ключа със знака на Ламборгини, пуска го небрежно в чантата си, приближава се бавно и хваща годеника си под ръка. Замирам от възхищение и завист, едновременно. Това е жест на истинска кралица! Всички започват викат и да ръкопляскат, крещя и аз. Той се изпъчва като петел и тръгва. Тръгваме към ресторанта, цялата тълпа.
Там отдавна ни очакват. Отпуснатите лица на сервитьорите се оживяват. Насочват ни. Масата е П-образна, подредена за трийсет и пет човека. Има табелки с имената на всеки. Рени не допуска случайности.
В началото, общо взето, нещата са кротки, независимо от силното начало с коктейла в салона.
Всички изискано посръбваме вино и похапваме от предястията. Деската, мъжът ѝ и аз сме на масата до Рени. Сега мога да огледам всички. Не виждам сина ѝ Вихър, пубертет-многознайко. Той се беше сближил с диригента, може би се сърди на майка си. Трябва да я питам. В социалния кръг на Рени неизменните фигури всъщност не са много. Ицо Фризьора е при нея от основаването на бизнеса ѝ. Кестенявият му хасковски перчем се развява гордо и през годините привлича еднакво и жени, и мъже. Ицо предпочита вторите. От двете му страни седят две маникюристки, също стари кадри. Шушнат си нещо. Това трио винаги са заедно и винаги знаят всичко, което се случва, но знаят и да си мълчат. Рени не разрешава в салона да се говорят клюки и да се разговаря с клиентите на теми извън професионалните. Гони всеки служител, когото хване да нарушава това правило.
Тук е и Тони, приятел от детството ѝ. Има бизнес. Прави дивани-реплики на известни дизайнери. Всеки път, когато наистина загази, Рени търси него. Помагал ѝ е много пъти и финансово, и всякак. Тони няма семейство. Живее сам. Мисля, че е нещастно влюбен в Рени.
Присъстват три жени, които досега не съм виждала. Две са колкото Рени на възраст, високи може би по метър и деведесет, на платформи с дванайсет сантиметра ток, руса и чернокоса. Едната облечена в жълта прилепнала рокля, която подчертава огромния ѝ бюст. Другата – също много висока и впечатляваща, в синя рокля, обсипана с пайети. Грим, прически, всичко крещи: гледай ме! Не са чалга звезди, но биха могли да са такива. До жълтата рокля седи млад клонинг, очевидно нейна дъщеря. Не само аз забелязвам присъствието им. На масата срещу тях седят шотландците.
Трима от тях са застинали в кататонен ступор, втренчени в циците на жълтата рокля.
Деската ги гледа и се залива от смях. Ръчка ме. Мъжът ѝ шътка, но и той се подсмихва.
Бъдещият мъж на Рени се казва Стивън, викат му Стийв. Той е от богат шотландски род. Притежава замък в родината си и много други екстри. Слаб, дребен и сламено рус. Лудо влюбен е в нашата приятелка. Забелязал я в Маскара и се залепил за нея. Тя се опитвала да се отърве. Обяснила му, че не е нейния тип, че графската му титла не я впечатлява и че шотландски замък е последното място на света, където би живяла. Изобщо не искала да разговаря с него. Всъщност я спечелило това, че продължил да я преследва с месеци, без да се сърди и без да се отчайва, че го отхвърля, тих, съсредоточен и търпелив. Казала си, че той е нейната абсолютна противоположност. Че може би това е човекът, който най-сетне ще опитоми и вкара в релси нейния очарователен хаос.
Оказва се, че шотландците могат да говорят и на разбираем английски.
С Деската го предупреждаваме да се държи винаги мило с Рени, иначе ще си има работа с нас. Две рижави бради от неговата страна се нахилват доволно и предлагат да си имаме работа с тях. Нахалници! Май алкохолът започва да ни хваща сериозно…
… Един час по-късно вече всички се познаваме много добре. Не само това, но настъпват и интересни развръзки. Шотландецът Йън продължава да се концентрира върху циците на Вики (жълтата рокля), но вече от 15 см разстояние. Тя го гледа отегчено и му обяснява: „Няма силикон тука, тъпчо! Ама мъжете колко сте лесни… Пълна скука!“ Тя ги поклаща леко, при което движение той просто тупва върху нея и остава така. От присъстващите само аз разбирам нещо от медицина (понеже вече от десет години чета в нета и посещавам спешното) и организирам да го закараме там. Приемат го в токсикологията. Вики остава да го чака да се съвземе.
Когато се връщаме с Ицо Фризьора, се налага да прескочим двамата рижавобради, които лежат на тиферич точно пред вратата на ресторанта и пеят протяжна песен на техния странен език.
Вътре е страшна олелия. Вече никой не седи.
Гърми чалга. Всички са станали и са се събрали на различно големи групи. Едната група е във вихъра на кючека. Другите две се надвикват. В средата на дансинга има разпльокана торта. Сервитьорите стоят до вратата на кухнята с мрачни лица. Доста сме изпуснали! Ицо веднага отива да се надвиква, а аз се включвам към кючека. Тук съм във вихъра!
Към пет часа сутринта управителят на ресторанта идва лично и любезно обяснява, че затварят. Един от шотландските бойци нещо му се ядосва. Започва да спори с него, да вика, да ръкомаха, тропа с крака. Подхлъзва се на тортата и се строполява по стълбите на дансинга със засилка. Надава страшен рев, след което прежълтява, притваря очи и диша учестено. Двама му помагат да стане, но не може да стъпи на крака си и виси като парцал. Качваме го на такси и го караме в спешното. Кракът му е счупен. Оставят го в болницата.
Рени ми се обажда по телефона. Управителят е извикал полиция да ги изгони от ресторанта. Няма смисъл да се връщаме там.
… Не е истина! За една вечер две посещения в спешното, това е абсолютен рекорд за мен! И този път не съм в ролята на пациента!!
* Вижте и останалите епизоди от невероятния живот на Елица, разказани под формата на 5-минутни четива
