Съществуват доста изследвания по въпроса дали животните преживяват тревожност и паника. Говори се за “наподобяващи тревожност реакции” при животните. При заплаха те изпитват напрежение, което не е паника или тревожност, а едно негово примитивно, но конструктивно съответствие- бдителността. Основната разлика е, че животните не могат да планират и да мислят за бъдещето. Техният капацитет за предвиждане на ситуации се свежда до много краткосрочен план – например при овцете до десет минути, а при кучетата- до тридесет минути. И понеже са необременени от субективната представа за бъдеще, животните са бдителни само що се касае до тяхната обективна сигурност. Следователно те не могат да достигнат “очакването на катастрофа”, защото нямат такова време за размишления в бъдещото, което елиминира паническото усещане у тях.
Страхът при животните е реален
Времето за преценка на риска при животните се свежда до секунди. При реална опасност те имат два избора за действие – бягство или нападение, или кое от двете ще спаси живота им. Няма време за чудене кое е по- доброто, нито за мислене в перспектива, нито за засягане на ценности от типа: ако избягам ли ще остана с повече козина, или ако нападна. Борба на живот и смърт, тук и сега!
Същото се случва и с хората
Когато страхът ни е реален, ние реагираме точно както животните – “бягаме” или “нападаме” в най-общ смисъл. Обективни сме! Не намесваме ценности, защото няма време за това!
Как да избягваме паника?
Ние имаме инстинкт за самосъхранение и реагираме на обективни опасности като усещаме страх. На момента! С други думи, за да не влизаме в паника, е необходимо да живеем живота си “тук и сега” и да се възползваме от това, което животът ни дава Днес! Лесно е да се каже, но всъщност това е процес, защото често за нас малките неща са незабележими или незначителни. А и едва ли някой би си признал, че не знае как да живее. В терапията човек се научава на това, защото има подкрепата да бъде верен на себе си!