Паник атаки
Хората с паник атаки се срамуват от състоянията, в които изпадат. Това е голяма тайна. За нея не се говори и не се пише. Дори и не фигурира в справочниците и наръчниците за паническо разстройство. А е най-разпространененият симптом при тази патология. Човек се срамува, че се страхува. Звучи абсурдно. И е факт. Вие колко човека с тревожно разстройство познавате? Един – двама? А практически всеки пети е засегнат от него. Паники, обсесивно-компулсивно разстройство, посттравматично стресово разстройство, фобии, генерализирна тревожност. Не сте ги срещали само защото се крият. Тревожните разстройства изглеждат по-неприемливи от венерически болести.
Да се върнем на срама
Това не е емоция. Става дума за преживяване, в което основен принос има културата с нейните социални норми. Изискването е човек да бъде силен, решителен и успешен във всички случаи. Според тълковния речник „срам” е мъчително чувство на недоволство от себе си, предизвикано от съзнанието за извършена простъпка. И тук идва противоречието в паническото разстройство. Как човек, който е болен, е извършил нещо нередно и укорително. Все едно страдащият от паник атаки да си ги предизвиква сам. Да си организира всички телесни симптоми при панически пристъп като изпотяване, ускорен пулс, замайване и т.н.
Защо е възможно да има срам от непредизвикана болест?
Хората с паническо разстройство го преживяват тежко. Трябва да го крият, а това изисква много усилия. Паник атаката идва ненадейно и в неподходящ момент. Болният, освен ужаса, в който изпада, трябва да внимава някой да не разбере какаво му се случва, за да не се налага да обяснява после. Често знаят само най-близките.
Защо хората с паник атака се срамуват?
Това е така по следните причини:
- Те по принцип са срамежливи хора;
- Не обичат да се знае много за тях, не изнасят лична информация, прикрити и потайни са в поведението си;
- Трудно се доверяват на непознати и непроверени хора;
- Не обичат изненади, нови ситуации и места – трудно свикват с нещо различно;
- Искат да са нормални, но не се възприемат като такива;
- Обичат да са харесвани от другите; притесняват се, ако нещо не е наред;
- Вниманието и светлината на прожекторите обаче ги изнервят и засрамват;
Хората с панически разстройства са социално ориентирани. Срамуват се, защото смятат, че ще се изложат. Ще припаднат, ще им стане лошо и най-вече, че има риск да покажат слабост. За тях болестта е слабост и им разваля имиджа на успели, усмихнати, силни и нормални хора. В психотерапевтичните сесии ние помагаме на тези хора да започнат да се излагат без срам от това, което са. Заявявайки се, човек избира какво да видят другите при него. Да се изложи (на показ) означава да остави другите да изберат на какво да обърнат внимание. В единия случай има контрол, а в другия няма. Затова излагането е опасно за хората с паник атаки. Така в психотерапията ги връщаме към нормата. Да се заявяват. Да бъдат. Не каквито искат да ги виждат другите, а каквито са в действителност. Нормални хора със своите човешки радости и болки.