Паника разказно
Начинът на живот е тема, която вълнува всички ни. Още от малки се учим, гледайки примера на най-близките ни хора. После се възхищаваме и мечтаем за приказки и филми с крале и кралици, принцове и принцеси. Искаме този бляскав стил на живот да присъства и в нашето битие.
И така, някои от нас цял живот си остават с тези блянове, разказват ги помежду си, на пейките в междублоковото пространство, докато чоплят семки и пият бира в кен. Но това са едни щастливи хора, на които няма да се спираме. Нека насочим вниманието си към онези, които са разбрали, че бляскавият живот коства усилия, че е един безкраен процес на учене и стотици часове работа за реализирането на мечтаната кариера. Там някъде дебне и една паника.
Главно действащо лице
И ето че след около 30 – 35 години, тя е факт – нашата лирическа героиня е успял професионалист в сферата на медицината. Работи с най-съвременните технологии, има голям опит и е желан кадър във всяко частно и държавно здравно заведение. Тя, разбира се, работи и в двата типа – в частните – за пари, а в държавните – за гордост и престиж. Всички пациенти искат да се докопат до недостъпния час при нея и са склонни да чакат за това със седмици.
Доходите ѝ вече са толкова високи, че след препълнения дрешник със скъпи дрехи, чанти и обувки, след екзотичните екскурзии и новата италианска кола, тя решава, че е време да замени наследствения имот с ново модерно жилище в най-престижния квартал на столицата. Лесна работа – малко ровене в интернет, уговорки с брокер и не след дълго целта е намерена. Лукс – 135 квадратни метра чисто съвършенство с две спални и огромен хол. Нищо, че тя като сам човек би живяла комфортно и в една трета от този имот. Решението е вече взето – принцесата иска всичко и го иска сега.
Антуражът
За да задоволят желанието ѝ, дружно впрягат усилия цял отряд от адвокати, банкери, брокери, както и самите продавачи. Тя няма време да извърви всяка стъпка от досадния път на покупката, понеже е твърде успяла и има адски много работа. Това е чистата истина и отрядът придворни се редуват да ѝ прислугват и да създават най-специалните условия само за да подпише тя финалния договор за продажбата.
И ето, заветният ден наближава. Часове преди сделката тя е получила по пощата разбивка с всички прилежащи разходи за изповядването, огромен общински данък, както и завидно голяма такса за поддръжка на комплекса и то изискуема за две години напред. Тя гледа зорко екрана и избухва в гняв. Как така ще се изискват още пари?! И то без да е разбрала изрично за това! Брокерът, разбира се, е първият получил телефонно обаждане и едночасово конско за тези такси, въпреки че това ѝ е било нагледно представено в договорите за поддръжка – няколко от многото бoмаги, които всеки ѝ бута в ръцете да подпише.
Паника чука на вратата
Времето лети. Тя е бясна и трябва да вземе решение дали да остави на плебеите да определят какво да прави и да я изклатят с още някой лев… Или да отложи сделката, осъзнавайки, че е в неизпълнение на подписан вече договор и може да загуби много пари, част от които под масата, с цел постигане на по-ниска продажна цена.
В този момент, насъбралите се емоции – гняв и страх – ескалират. А паниката това и дебне. Не само че може да загуби всичко, но и осъзнава колко малко всъщност има. Бляскавият ѝ стил на живот е останал несподелен с партньор и семейство. Детските ѝ мечти да бъде булка, майка и домакиня, са останали някъде там във времето, нереализирани. Замисля се как е могла през всичките тези години да не обърне малко внимание и на себе си. Просто да бъде щастлива.
„Паниката чука на вратата от името на несбъднатите ѝ детски мечти.“ – М. Ангелов
