Епизод 12
С Рени се запознахме преди две години съвсем случайно. В спешното… Тогава още не знаех какво е паническа атака. С Георги бяхме пресни гаджета. Отидохме на едно фирмено парти за Хелуин. Аз бях облечена като белия лебед от Лебедово езеро, той като Джони Браво (Добре, че ми го обясни. Не, очевидно не знаех кой е Джони Браво!). Деската беше черния лебед, така се бяхме наговорили. Към един часа през нощта вече всички бяха пияни и танцуваха и изведнъж ми изтръпна цялата глава. Уплаших се много, започна да ми се вие свят. Георги вече беше ударил три водки, но в този момент изтрезня. Грабна ме, натовари ме в някакво такси и се озовахме в спешното. Там киснахме с часове, той с огромен жълт перчем, аз с лебедови крилца. Не, нямаше дежурен лекар, който да ме прегледа веднага. Рени вече беше там, с двама придружители, мъж и тийнейджър, синът ѝ, както се оказа. Караше се с тях, искаше да си ходи. Те ѝ преграждаха пътя и я убеждаваха да остане. „Ама че кукувици!“ – си помислих. Нападна мъжа и започна да го удря с чантата си, опита се да го ритне с токчето. В този момент не издържах и се изкисках. Само за части от секундата, но тя ме чу…
Ужас. Сега ще нападне и мен!
Замръзна по средата на ритника и бавно се обърна към мен, сякаш се бях появила там отнякъде точно сега. Погледна ме много сериозно в очите… и издаде най-милия и очарователен смях, който бях чувала. „Що за птици сте вие двамата?“ – попита Рени, все едно се познавахме от деца и се доближи до пейката, където седяхме с Гошо. Главата ми още беше изтръпнала, но световъртежът ми намаля. Заприказвахме се. Придружителите ѝ си отдъхнаха и седнаха да си почиват, на стратегическо място до вратата. Часовете до сутринта минаха неусетно. От кабинета няколко пъти излизаха да ни шъткат, че сме били шумни. Гошо осем пъти излезе да пуши. Било му скучно с нас. Прегледа ме невролог. Нищо ми нямало! Написа ми име и телефон на психиатър на едно листче и каза непременно да го посетя. Как ли пък не! И защо точно мен?! Вярно, че бях с лебедови крилца, но това беше заради партито… Тръгнахме си с Гошо. Не му казах за психиатъра. Рени остана, трябваше да мине и при хирурга. Вече бяхме в таксито, когато се сетих, че не си разменихме телефоните.
Не знам защо, реших все пак да посетя психиатъра. Може би ме впечатли фамилията му
Записа ми час след два дена. Отидох тайно, сама. Пред кабинета имаше място за чакане с няколко столчета. Там беше и Рени! Попитах я на шега, къде са ѝ охранителите. Долу пред сградата, чакали я в колата. Направо като тайна полиция! Хахах! Този път си разменихме телефоните. След това я повикаха в кабинета. Когато излезе след половин час, гледаше някак сериозно и замислено. Махна ми и замина.
С Рени не се виждам толкова често, както с Деската. Понякога минават месеци, без да си разменим дори съобщение, но когато се виждаме, всичко е на макс! Донякъде това е и нейният проблем в живота. Тя е прекалено емоционална. Колко сме шарени хората! Толкова е различна от мен! Вече знам историята ѝ. Едвам завършила гимназия, класната стая винаги е била тясна за нейната творческа натура. На 20 години избягала от дома на родителите си и се омъжила за 32-годишен, с когото се запознали покрай баща ѝ. Той ръководел полетите на летището и ѝ помогнал да започне там. Рени поработила доста години на летището, водела лесен и приятен, но скучен живот. На 32 родила син. На 33 умрял котаракът ѝ и скоро след това направила опит за самоубийство. На 34 напуснала мъжа си една нощ, с дрехите на гърба си, една дамска чанта с няколко пачки с банкноти и детето в ръце. Живяла при приятелка 2-3 месеца и направила салона за красота, който държи и досега. Наела първата си квартира. В началото спели двамата с детето на матрак на пода. За толкова ѝ стигнали парите.
Когато се запознахме, живееше с мъжа, който я беше довел в спешното. Наричаше го „диригента“. Отначало мислех, че се шегува.
Оказа се, че наистина е диригент, на симфоничен оркестър
През нощта, която изкарахме в спешното, Рени намерила в джоба на диригента любовно писмо от първата цигулка в оркестъра. И разбира се, вулканът изригнал. Хвърляла по него всичката покъщнина, която ѝ попаднала в ръцете. След това сграбчила диригентската му палка и се опитала да му извади окото. Това го изкарало от равновесие, въпреки че бил наистина много овладян човек. Притиснал Рени, издърпал си палката и изтичал нанякъде да я спасява (палката!). В това време тя скочила през прозореца от третия етаж. Както се разбра впоследствие, отървала се само с леко сътресение на мозъка. Всичкото това Рени го разказва по такъв комичен начин, че само камък може да не се разсмее. И Гошо, разбира се. Понякога си мисля, че няма никакво чувство за хумор…
* Вижте и останалите епизоди от невероятния живот на Елица, разказани под формата на 5-минутни четива
