Как изглежда ниската самооценка в контекста на паниките?
Хората с панически атаки често страдат от преживяване за малоценност. Не се чувстват достатъчно добри и се сравняват с другите. Страхуват се да не би някой да отправи критика към тях. Самооценката им е изключително крехка, тъй като я базират основно на външните обстоятелства.
Как изглежда преживяването за малоценност?
Много характерно е изкривеното възприятие за себе си и съмнението в собствените права. Хората с паники изпитват дълбока несигурност дали някой въобще ги обича. В същото време те рядко изпитват любов към самите себе си. Фокусират се предимно върху недостатъците си. Те им се струват огромни за сметка на невзрачните им положителни страни – или поне те така си мислят. Толкова много се стараят да отговорят на очакванията на хората около тях, че често губят от поглед своите собствени потребности. Съмняват се, че въобще имат право да поискат каквото и да било за себе си. За тях е по-важно да се харесат на другите, за да поправят поне малко ниската си самооценка.
Желание за контрол и страх от промяна
За хората с паники е много типично желанието да контролират всичко и всички наоколо. Имат ограничено доверие в себе си, в другите и в живота като цяло. Доза спокойствие изпитват единствено когато усещат, че всичко е под техен контрол. Непредвидените ситуации (или когато нещата не се развият по план) ги изкарват от равновесие. Усещат се все едно не са дораснали за живота. Оттук и страхът от промяната. Новото е нещо страшно, защото все още не го познават и нямат контрол над него. Познатото дава сигурност, закрила, ориентация, дори и да не е най-доброто и да не ги удовлетворява напълно.
Все едно живеят чужд живот
Хората с паник атаки често градят живота си в защита, а не според това, което наистина искат. Стараят се да оставят възможно най-малко пролуки за критика. Много се съобразявят с общественото мнение. Стремят се към нещата, които смятат, че трябва да имат и да искат, за да ги харесват околните. На нещата, които наистина искат, не обръщат внимание. В допълнение към това често гледат какво им липсва. Рядко успяват да се порадват на хубавите неща, които имат. Най-често дори и не ги забелязват.
Има ли изход от преживяването за малоценност?
Да, изход има! Стига човек да е готов да положи необходимите усилия и да инвестира в изграждането на стабилна самооценка. Иска се усърдна работа за изграждане на реалистична представа за себе си. Заедно с това е необходимо опознаване на силните страни и тяхното развитие. Нужно е човек да се запознае и с не толкова силните си страни и да поработи за тяхното приемане. И не на последно място да придобива нови знания и умения.
