Как желанието да се властва е гаранция за паник атака?
Каква е връзката между паник атака и социалното разпределение? В група от хора винаги е добре да се оформи йерархия. Това означава членовете на системата да се разпределят по ранг в зависимост от тяхната сила. Определянето на нивото на всеки член от групата може да е спонтанно или да е вследствие от формално разпределение. В нормалния случай властта е ситуативна. Взема се и се връща според ситуацията. Например, когато се изисква повече физическа сила за изпълнение на дадена задача, е редно властта да поемат най-силните физически членове на групата. Ако се изискват математически умения, е най-логично властта да мине в математиците. Така решенията се вземат от най-подготвените в дадената област хора. Това ги прави оптимални и качествени.
Властта
Делегирането на власт е антитезата на паник атаките. Защото когато човек е тревожен, той търси сигурност, хващайки се за неща, които му изглеждат стабилни. Властта и свързаният с нея контрол изглеждат особено подходящи. Проблемът е, че не е сигурно. Така човек с паник атаки, търсейки контрол върху ситуацията, изпада в тежка несигурност по отношение на статуса си. В клиничната психотерапевтична практика се открояват лесно клиентите със засилен контрол. Те искат всичко да им е ясно, премислено, разчертано, сигурно и обяснено. Предпочитат да имат всички факти, за да преценят правилното решение. Така са и в живота. Когато се появи неяснота по даден въпрос, започват да се разстройват. Не защото искат да доминират, а за да са сигурни. Това ги успокоява и намалява тревожността им.
Страхът да споделим властта си или другото име на паник атаката
Паниката идва в ситуация, в която нямат контрол, т.е. изпуснали са властта и не управляват нищо. Това се опитва да направи тялото им – да ги предаде на спонтанноста. Тя обаче е плашеща, защото при нея предварително начертаните схеми и зададените роли не работят. А за да се отпусне човек, трябва да остави властта и да се довери – на тялото си, на партньора, на живота. За хората с паническо разстройство това е невъзможно. Според тях, ако нещо се обърка, следва смърт. Неизбежно. Винаги. Ако някой друг решава, ще вземе ли най-правилното решение за тях, ще предвиди ли всеки неблагоприятен ход на живота. Не знаят и се страхуват.
За тях да споделят отговорността е немислимо. Те нямат контрол. Постоянното вглеждане и контролиране на естествените телесни функции е предизвикало не една паник атака. Какво е решението? Не можем да накараме хората с тревожно разстройство да се откажат от властта. Те нямат практически нищо друго сигурно в живота си. Би било жестоко. Затова процесът е дълъг. Имаме да изградим в психотерапевтичния план всичко необходимо за спокоен и балансиран живот. Власт и контрол се използват само когато е необходимо.
Властта има цена и тя е паниката.
