Епизод 25
Странно е, че Гошо толкова лесно се съгласи да посрещне леля Ефросина на гарата. Сигурно нещо е намислил… Дано само да не е пак някой къмпинг… (Не е къмпинг, ще поиска да ходят да варят лютеница на неговото село. Бел. авт.) И се съгласи да ходим на сватбата заедно… Направо съм притеснена! Утре ще ходим да избираме подарък и да пазаруваме дрехи. Всичко това е чудесно. Но не решава големия проблем – какво да правя с леля Ефросина! Не мога да я оставя сама в апартамента. Ако бащата на Деската реши да мине и я завари, кой знае какво ще си помисли! Не е редно. Ще пробвам пак.
Набирам мама: “Мамо, не може ли леля да се премести при теб в четвъртък? Аз трябва да замина. Важно е!” “Еличка, къде отиваш? Не си ми казала, че ще заминаваш!” О, сега ще трябва всичко да ѝ обясня… “Мамо, Рени се жени. Отивам на сватбата ѝ” “И таз добра! Вие с Гошето какво чакате? Аз откога ви говоря, ама кой да ме слуша мене! Ето виждаш ли, хората по три пъти се женят и се развеждат, докато вие мислите!” “Мамо, остави ме с това, знаеш че мразя да ми говориш така!” “Че какво толкова казах? Не е ли вярно? Рени нямаше ли голямо момче от предишен брак? Тя не е първа младост, откъде ги намира тия наивници? Къде ще ходите? Далече ли е?” “В Шотландия, мамо! Защо винаги така ме разпитваш?” “Аааааа в Шотландия?
Аз не мога да те накарам до Костинброд да отидем на сватбата на братовчедка ти, ти си тръгнала за Шотландия!
И с какво ще ходиш дотам? Нали не щеш да летиш със самолетите?” “Мамо, никак не ми се лети, но няма как да пропусна сватбата.” Сега всеки път ще ми го припомня, като се опитам да откажа нещо… Но какво да се прави. Ох. “Мамо, моля те!” “Не мога, Еличка. Какво ще каже леля ти, да я местим като куфар насам-натам. Нали я знаеш каква е Ефросинка, после всички в Бургас ще научат какви сме, че се мислим за по-добри от другите, че сме се възгордяли тука в София. И без това говорят, че сме мръсни, щом живеем в София. Щото те софиянците са си такива. А и Неделчо ще дойде в четвъртък. Няма къде да го настаним, освен при теб. Не може майка му да спи при теб, а той при нас. Как ще се грижи за детето си? Остави я тая сватба. Я ми кажи, кога можеш да дойдеш тука до магазинчето. Искам да сложа нови рафтчета за рибешките неща. Да ми дадеш акъл как да ги направим. Ти имаш око за тия работи. Сини рафтчета мисля, че ще стоят добре. Че така в шкафчето хората не ги виждат и сигурно затова не ги купуват. Знаеш ли още какво съм намислила… Татко ти като се върне…” “Мамо, другата седмица ще дойда. Ако оживея дотогава. Хайде, до по-късно! Не мога да говоря повече сега. Чао, мамо!”
Не! Не! Не! Не може да бъде!
Мама винаги толкова ми помага, как можа да ми откаже? Нищо не разбирам. Получавам най-силното сърцебиене. На косъм съм от паниката, разминава ми се само, защото имам да цъкам таблици. Това занимание винаги ме успокоява.
Цял ден чакам подходящия момент, за да поискам шефа да ме пусне в петък на обяд и в понеделника. Накрая му казвам точно, когато крещи по фръцлите. Планът ми е добър. Толкова е зает, че почти не ми обърща внимание, само кима разсеяно. Давам му да подпише, дори не поглежда какво му давам. Дотук добре. Поредният малък проблем е разрешен.
Големият проблем обаче изглежда напълно неразрешим засега.
Обаждам се на Рени. “Мило, как си?” “Непоносимо добре, мило! Пием кафе на Шипка. Ти какво правиш?” “Направо не знам какво да правя. Леля Ефросина е на гости при мен до понеделник. В четвъртък пристига и синът ѝ. Не мога да ги оставя сами, не е честно спрямо Деската и мъжа ѝ. Просто не знам какво да правя! Май няма да идвам с вас в Шотландия. Можеш ли да върнеш билетите?” “Мило, какво си се притеснила. Чакай, сега ще говоря със Стийв и след това ще ти се обадя.”
Много, много гадно! От друга страна, няма да се наложи да се качвам на проклетата метална птичка в небето. Това поне е облекчение. Но нещо в мен се бунтува и не иска да приеме това, което се случва. Деската звъни. “Здрасти мило, докъде стигна? Аз днес си купих обувки за сватбата. Много са блинк-блинк. Искаш ли да ти ги покажа след оперативката?” Иде ми да зарева: “Мило, аз няма да идвам. Трябва да се занимавам с роднините. Чакай, Рени звъни. После пак ще те набера.”
“Мило, нямаш проблем. Стийв каза да вземем леля ти и сина ѝ с нас на сватбата. Ще им поеме разходите. Така че, чакам те утре да си кажеш мнението за роклята.”
* Вижте и останалите епизоди от невероятния живот на Елица, разказани под формата на 5-минутни четива
