logo
Паническо разстройство и жажда за внимание

Има ли връзка между паническо разстройство и жаждата за внимание?

Да! Колкото и парадоксално да звучи, някои хора са готови да си “купят” внимание на всяка цена!

Обикновено хората с паническо разстройство харесват да са център на вниманието. Но и доста често се захващат с деконструктивни начини да го привлекат. Това са хора, които изглеждат добре, атрактивни са, добри и изпълнителни служители. Харесва им да са сред хора, въпреки че обикновено след криза се изолират. За тях утвърждаването и получаването на внимание са нещо повече от базова потребност – това е необходимост, която ги кара да се чувстват живи, работоспособни и дейни! И най- вече да са усмихнати! Съответно липсата на внимание има обратен ефект при тях.

Процесът

Потребността от внимание се формира още в детството и има освен емоционално и физиологично значение. Доказано е, че липсата на внимание при децата причинява болести. От своя страна пък самата болест е зов за грижа. Обикновено родителите стават много внимателни с детето си, когато то боледува. Понеже децата боравят с причинно – следствени връзки “ако….,то…”, приемат за валиден механизъм, че ако се разболеят, то тати и мама ще им обръщат повече внимание. А пък вниманието се приравнява с любов. И нищо, даже да боли, любовта е по- важна. За децата липсата на любов е равнозначна на смърт!

Какво е общото с паническото разстройство?

За хората с паническо разстройство важи същото “правило” от детството. Тъй като те са доста чувствителни, реагират много силно на отхвърляне или отбягване. Но тъй като са едни силни и контролиращи хора, те твърде често прикриват умело гнева и обидата си от това. Само по себе си това е предпоставка за паник атаки, които от своя страна дават вторичната печалба от внимание. И така се започва порочният механизъм: болест=внимание=любов.
Въпреки че хората с паническо разстройство умело прикриват симптомите си пред непознати и не толкова познати хора, те си осигуряват грижите на своите близки. Особено когато влязат във фазата с избягващо поведение и имат нужда от постоянен придружител. Ако пък са сами в момент на криза, търсят някой близък по телефона или пишат в групи за паническо разстройство в социалните мрежи. Или посещават спешното отделение. Все варианти да напомнят за себе си, макар и на такава цена! Все пак Егото им нашепва: “Без внимание (любов), ще умреш”! За това предпочитат всеки път да “умират” с панически атаки вместо от загубата на любов.

Има решение!

В терапевтичния процес хората с панически атаки разгръщат естественото си умение да са атрактивни по свой уникален и единствен начин. Без да е необходимо да се “маскират” със симптоми!